Лекции по Медицина

38. Акромегалия

Акромегалията е хронично ендокринно заболяване, дължащо се на повишена секреция на растежен хормон(соматотропин) при лица със завършен линеарен костен растеж. Причината обикновено е туморно образувание – аденом, в областта на хипофизата, изхождащ от соматотропните клетки. Най-често тя се наблюдава около 40-50 годишна възраст, еднакво засяга и двата пола. Диагностицирането и обикновено става години след началото на заболяването поради бавната му прогресия. Типични белези са уголемяването на крайниците, загрубяването на чертите на лицето. Ръцете и краката стават груби, широки. Пръстени, ръкавици, обувки стават тесни. В областта на лицето се установява уголемяване на горната и долната челюст с разреждане на зъбите, подчертават се скулите, надочните дъги, хипертрофират хрущялите на носа и ушите. Задебеляват носа, устните, езика. Появяват се подчертани кожни гънки в областта на лицето и тила. Кожата загрубява, повишава се мастната и потната секреция, разширяват се порите, появяват се масово фиброми, засилва се окосмяването. Обикновено е налице лесна уморяемост, сънливост, намалена работоспособност. Във връзка с пролиферативни промени и структурни изменения в ларингса настъпва загрубяване на гласа. Уголемяват се вътрешните органи – бъбреци, черен дроб. Наблюдава се хипертрофия на миокарда, акромегална кардиомиопатия, и други сърдечно съдови заболявания като артериална хипертония, аритмия. При щитовидната жлеза освен общо увеличение могат да се наблюдават и възли. Хипертофират слюнчените жлези. По-висока е честотата на миомите и папиломите. Повишен е рискът от карцином на дебелото черво и гърдата. Пролиферативните промени в костните тъкани водят до остеофити, артроза в по повечето стави, включително и междупрешленните, стесняване на междудисковите пространстрва в гръбначния стълб, стесняване на спиналния канал с последващи неврологични усложнения. Същото се отнася и за синдрома на карпалния тунел (нарастване костите на китките и оточност и хипертрофия на околните мекти тъкани) - изтърпвания и мравучкания в областта на ръцете. Едновременно с това се формира остеопороза. По отношение на мускулатурата – развива се За диагностициране на заболяването има значение клиничната картина, обективизирането на промените във външния вид. Това бива подкрпено от хормонални и образни изследвания. При изследване на базалното ниво на Растежния хормон очакваме повишени стойности миопатия с изразена мускулна слабост, особено в проксималната част на горните крайници. Лечението бива оперативно, медикаментозно или чрез лъчетерапия.