Лекции по Медицина

37. Асептични некрози: м. Шоерман-мау, ос лунатум, на бедрената глава, м. Кьонинг

Асептичните некрози се дължат на недостатъчно кръвоорусяване на ставните краища, поради еднокротни травми и др. Всички заболявания от тази група протичат в последователна стадийност като обща трайност между 4 год.

Болестта на Шоерман-Мау(гръбначна кифоза)- засяга предимно момчета между 13-15 год. с прогресивно изгърбване в торакалния сегмент бавно и постепенно. Настъпва некроза на субхондралната пластинка; прешлените придобиват клиновидна форма. Част от диска пролабира в прешленното тяло. Засяга между 2-4 прешлена. За поставяне на диагнозата е важна рентгенография, на която се виждат:
- неравна субхондрална пластинка;
- клиновидна форма на прешлените;
- осифицирани ядра;
Клинична картина: болните са високи, с лека болезненост, прогресивна проява на гърбица в различна степен.
Няма етиологично лечение. Прилагат се всякакви общоукрепващи процедури, носене на корсети, спане на твърдо. Пре огромни изкривявания се правят оперативни интервенции.
Аваскуларна некроза на ос лунатум на китката: като първопричини се смятат хроничен микротравматизъм. Заболяването започва бавно с болки в киткака, ограничение на движенията. С течение на времето води до инвалидизация: болки, подувания в китката. Заболяването се демофицира на рентген.
Протича през 4 стадия:
- хомогенно засенчване- прави се имобилизация за 2-3 месеца;
- петнисто засенчване; структурата е променена, извършва се реваскуларизиращи операции;
- колабс(микрофрактури)- препоръчва се изкусвен ос лунатум;
- тежка артроза на гривнената става- обездвижване на китката;
Аваскуларна некроза на бедрената глава: често срещано между 30-45 год.възраст., предимно при мъже.60-70% двустранно води до тежва десинтеграция на ТБС и коксартроза.
Като причини се сочат тромбоцитна агрегация на хранещите съдове на бедрената глава; хроничен микротравматизъм, остра травма. Засяга се предимно горно външния квадрант на бедрената глава.Започва с болка, накуцвания- флексионии и аддукционни, скъсяване на крайника и в края на краищата тежка коксартроза. Диагнозата се поставя на рентген, ядрено магнитен резонанс, скенер.
Изключително важно е ранната и точна диагноза, защото навременното лечение води до 80% излекуване.
Заболяването протича през 4 стадия:
- хомогенно засенчване на горно външния квадрант на главата на ТБС;
- склеротична ивица ограничава засенчването.

В тези два стадия се прави една единствена операция- кордекомпрешън- прави се един тунел 7-8мм, за да попадне в огнище и със специални инструменти се изчиства , намалява се налягането. Има също костен присадък (гел), който се вкарва.
Възставоняване на 90%.
- При развитие на микрофрактури и сплескване на бедрената глава се прави доказано добра операция, при коята се прави тунел, взема се фибула и се вкарва.
- При коксартроза лечението е само изк. колянна става.
Моргус Кьонинг: съдова некроза на ст. повърхности с големина до 2 см със съдова генеза(най-често на на кол.става и то предимно медиален бедрен кондил). В младежка възраст започва с болезненост при ходене, периодични ст. изливи или хидропс. В началото на рентгена се вижда:
- костно просветляване;
- склеротична зона;
За тези двата стадия най-добре е да се извършва блокиране на тази склеротична зона.
- изпадане като свободно хрущялно тяло в ставата. Това е всъщност ставната мишка.
Лечението е неприятно, несигурно. Не може да се даде точна дефиниция. Нелекуването води до тежка колянна нестабилност и развиване на гонартроза.