Лекции по Медицина

21. Бъречни паренхимни маси

Почти всички маси, произхождащи от бъбречния паренхим са или малигнени тумори, или обикновени кисти. При възрастни малигнения тумор е почти сигурно бъбречно – клетъчни, докато при подрастващи – тумори на Вилмс. Нетипични причини за бъбречна маса могат да бъдат абсцес, ехинококова киста, бенигнен тумор, метастаза.
Рядко инвагинация на нормална корова тъкан в реналната медула може да даде белезите на локализирана маса при интравенозна урография. Явлението се нарича бъбречен псевдотумор.
Могат да се използват ултразвук и КТ за изключване на истински тумор. Диференциална диагноза се прави с ренална гърбица, която се визуализира без дислокация в пиелокаликсната система.
Множествени бъбречни маси. Кисти, поликистоза, малигнен лимфом.

Интравенозна урография.
Основни белези:
• Издуване на бъбречното очертание, което може и да не се види.
• Изместване на голечите каликси.
• Увеличение на бъбречния размер, особено ако маса е локализирана в полюсите.
Малка част от бъбречните карциноми калцифицират. Когато това стане, трябва да се уточни чрез интравенозна урография дали калцификатът е в бъбречната маса. Калцификат в стената на доброкачествена киста е изключителна рядкост.
Всяка солитарна маса при подрастващо дете с видим калцификат (представлява тънка линия в периферията) би трябвало да е злокачествен тумор.

Ултразвук.
Използва се, за да се установи дали е проста киста или плътна маса (карцином). Ако имаме маса със смесена характеристика (киста с плътни участъци), не може да се постави точна диагноза и се касае най – вероятно за: тумор, абсцес, сложна бенигнена киста.
• Простите кисти са много чести. Изпълнени са с бистра, прозрачна течност. На ултразвук се проследява колона от нарастващи еха зад кистата (акустично усилване, “пътечка”). Повечето са сферични и може да имат и септи. В някои, обаче се наблюдават по – ниски еха и когато са в долните части на кистата се дължат на предходен кръвоизлив.
• Плътните бъбречни маси обикновено дават множество вътрешни еха с варираща интензивност. Липсва акустично усилване.

КТ.
Типичната киста е сферична и добре очертана. Вътрешната и част е хомогенна, със стойности на поглъщане приблизително равни на тези на водата.
Бъбречноклетъчните карциноми са гръгловати. Обикновено лобулирани и често с недобре видими граници. При безконтрастно КТ плътността им е приблизително равна до тази на паренхима, но огнищни некротични области вътре в тумора дават зони с ниска плътност. Възможни са и точковидни калцификати. След контрастно изследване туморът става нехомогенен. Разпространението на тумора през капсулата и към съседни лимфни възли (около a. renalis) го прави лесно видим.

Реновазография.
Единствената и употреба е преди хирургическо лечение или за емболизация на тумора.