Лекции по Медицина

4. Белодробен емфизем

Белодробен емфизем - Белодробният емфизем е необратимо хронично заболяване на белите дробове. То се характеризира с разширяване на нормалните размери на белодробните алвеоли, които намаляват по брой. Между алвеолните стени се разрушават, а общият обем на белите дробове се увеличава и те загубват еластичността си. Заболеваемостта от белодробен емфизем нараства. Засягат се по-често мъже в по-късна възраст. Важен фактор за възникване на болестта е тютюнопушенето. От голямо значение са и чести инфекции на дихателните пътища, повтарящи се пневмонии, замърсен въздух, вдишване на токсични газове, хроничен бронхит и бронхиална астма. При някои случаи белодробният емфизем не се предшествува от хроничен бронхит и бонхиална астма, тогава става въпрос за първичен емфизем, която етиология се определя от наследствените фактори. Патогенеза – Белодробния емфизем настъпва най – често при хроничен бронхит с нарушена бронхиална проходимост. Когато проходимостта на малките бронхи е нарушена, поради отток, секрет, спазъм и др. Може да се създаде вентилен механизъм. При вдишване въздухът успява да навлезе в алвеолите, но при издешване поради обструкцията и колапс на бронхиалните стени известно количество въздух остава в алвеолите. Интраслвеоларното налягане нараства, алвеолите се разширяват оросяването с кръв се намалява и се развива белодробен емфизем. Различават се 2 форми – центролобуларен и панлобуларен. Центролобуларният има разпръснат огнищен характер с тежък бронхит, деструкция на терминалните бронхи и алвеолите около тях, а панлобуларният засяг ацелия ацинус с поражения на всички белодробни тъкани без придружаващ бронхит.Клинична картина - главните симптоми са задух при усилие и покой, хронична кашлица и различни по вид и количество храчки. Белодробния емфизем се развива сле дпродължителен период 5- 10 г. И повече години на хроничен бронхит. Задухът е в резултат на намалената еластичност на белите дробове и стеснението на бронхите. Физикалното и рентгеново изследване дават данни за трайно раздуване на белите дробове, функционалното изследване на дишането показва увеличаване на функционалния капацитет и остатъчния обем и необратима брохиална обструкция изразяваща се в задух, сухи пръснати хрипове. Протичането на болестта е бавно и прогресиращо. Най – честите усложнения са хронична дихателна недостатъчност, хронично белодробно сърце и сърдечна недостатъчност.В хода на заболяването постепенно се появява кашлица, която се усилва и става влажна, с отделяне на слузно-гнойни храчки. Вдишването е кратко и повърхностно, а издишването удължено и придружено от свиркащи хрипове. Гръдният кош е разширен главно в преднозаден диаметър. Поради кислороден недоимък се появява бледа цианоза по видимите лигавици на устата. В по-напреднал стадий на белодробен емфизем настъпва прогресираща дихателна и сърдечна недостатъчност. Лечението е консервтивно. Прилагат се бронхолитични, отхрачващи, лекарства, а при усложнения - антибиотици, химиотерапевтици, антимикотици и други препарати. Евентуално настъпили усложнения налагат болнично лечение. Неусложненият белодробен емфизем се третира с климатолечение. Необходимо е отстраняване на предизвикващи и предразполагащи фактори. Профилактиката на белодробния емфизем се състои в избягване на вредните фактори на околната среда, особено тютюнопушене и вдишване на замърсен въздух и токсични газове. Прогнозата е сериозна. Настъпили усложнения (вирусна и бактериална белодробна инфекция, дихателна и сърдечна недостатъчност и други) влошават прогнозата и я правят крайно неблагоприятна.