Лекции по Медицина

7. Белодробна туберкулоза

Белодробна туберкулоза - Tuberculosis pulmonum e инфекциозно заболяване,което може да се развие във всички органи и системи,но най-често заболява дихателната система. Етиология - :Причинителят е Mycobacterium tuberculosis и тази бактерия се различава с голямата си устойчивост и жизнеспособност. Бива 3 типа човешки,говежд,птичи. Източници на туберкулозната инфекция са най – често хората, а по- рядко животните. При нея бактериите се отделят при кихане и кашляне с храчките, които са главен ифекциозен материал. Заразяването обикновенно става през белите дробове по капковия пътВходна врата на инфекцията са дихателните пътища, където туберкулозните бактерии попадат с пръски от болен или с прах. Храносмилателната система рядко може да бъде входна врата на туберкулозната инфекция. Има много фактори, които предразполагат към туберкулоза. Важна роля играят социално-битовите условия. От туберкулоза боледуват често бедните народи, които се хранят лошо и живеят при лоши хигиенни условия. Патогенеза – развитието на туберкулозата се определя от 2 фактора: заразата и реактивността на организма. За д анастъпи заразяване е необходимо туберкулозните бактерии да стигнат до бронхиоло – алвеоларните разклонения да заседнат там и д апочнат да се размножават. Заразяването може и да не доведе до заболяване. Бактериите променят се реактивността на организма в насока на алергия и имунитет. Алергия – чувствителност, имунитет – невъзприемчивост. Туберкулозното заболяване настъпва, когато има понижение на защитните сили на организма и промяна на реактивността към повишена чувствителност на тъканите спрямо туберкулозните бактерии. ПАтологоанатомия – в зависимост от реактивността на организма възпалителната реакция бива 3 типа – алтернативна, ексудативна и продуктивна, а туберкулозните огнища ексудативни, казеозни, продуктивни, инкапсуларни, калцифицирани и фиброзни. Образуването на туберкули е основната особеност на туберкулозното възпаление. Около централната некроза на туберкула са разположени клетките на Лангханс. В и около ядрото на тези клетки почти винаги има туберкулозни бактерии. Казеозната некроза е пълно и необратимо загиване на тъканта, което е втарата главна морфологична особеност на туберкулозата. Клинична картина на първичната белодробна туберкулоза – Тя обхваща периода от няколко седмици ( 4 до 6) след първичното заразяване преди появата на алергия. Обикновенно се касае за деца и млади хора. Кклиничните прояви се разгръщат постепенно и са нехарактерни – повишена температура за различно дълго време 37,5- 38град. , отпадналост, безапетитие, лесна умора, ускорено РУЕ, диспепсия. Липсват изменения в белите дробове. При навременно лечение настъпва оздравяване. . Вторична – Развива се у хора оздравели от първичната и при които в белите дробове или други органи се намират неактивни инкапсулирани и калцифицирани огнища на първичния комплекс. Обикновено белодробната туберкулоза е вторична. Първичното туберкулозно огнище намира в други съседни или по-далечни органи и системи, а туберкулозната инфекция прониква в белите дробове по съседство, по кръвен или лимфен път. В белите дробове се развива инфилтрат, който при навременно лечение претърпява обратно развитие с образуване на фиброзна тъкан, В много случаи обаче, особено при понижен имунитет и недоимъчно хранене, настъпва разпад на инфилтрата и образуване на кухина (каверна), в която се натрупва секрет и некротична (умъртвена) белодробна тъкан. Болестната картина на белодробната туберкулоза се характеризира с повишение на телесната температура - до и над 38°С, задух, кашлица и отделяне на жълтеникави и кръвенисти храчки. Често в храчките се установяват туберкулозни бактерии. Постепенно болните отслабват и се оплакват от обилни нощни изпотявания. Нерядко настъпват необилни кръвохрачения. Лечението се провежда в противотуберкулозно заведение (болница, диспансер). Прилагат се противотуберкулозни медикаменти (тубоцин, стрептомицин, дидротенат, римицид), витамини, отхранващи и бронхолитични средства, кортикостероиди, кислород, калциеви препарати и други лекарства. Назначава се усилен хигиенно- диетичен режим . Лечението е продължително, до настъпване на трайно подобрение. След това се провежда задължително диспансерно амбулаторно лечение. Болните подлежат на системен контрол за бацилоносителство. Прогнозата при ранно лечение е добра. При закъсняло лечение, при наличие на каверни тя се влошава. При настъпили усложнения (абсцес, пневмоторакс, фистулизация, емпием и други) тя е неблагоприятна.