Лекции по Медицина

39. Безвкусен диабет

Безвкусният диабет е болест, свързана с отпадане на секрецията или ефективността на антидиуретичен хормон ( АДХ )на неврохипофизата. Заболяването е рядко, среща се предимно в млада възраст - под 25 години, по-често у мъже. В малка част от случаите има наследствен характер. Различават се три типа безвкусен диабет - симптоматичен, идиопатичен (без установима причина) и нефрогенен .1. Симптоматичният безвкусен диабет( 2/3 от случаите ) се дължи на тумори на хипофизата и в близост до нея, метастази, черепни травми, неврохирургични операции, както и менингит, саркоидоза, енцефалит.2. При идиопатичния тип безвкусен диабет( 1/3 от случаите )не се открива явна причина за заболяването. 3. За нефрогенния безвкусен диабет е характерно липсата на реакция от страна на дисталните тубулите на бъбречните гломерули при действието на АДХ – дефект на рецепторите за АДХ. Бъбреците губят способността си да концентрират урината и отделят годямо количество силно разредена урина. Загубата на вода поддържа усета за жажда и се компенсира с обилно поемане на течности. Клинична картина: При всички типове безвкусен диабет основни признаци са повишеното количество на отделената разредена урина (полиурия) и силната жажда с поемане на много течности (полидипсия). Болният забелязва в определен момент, понякога след психично или физическо напрежение, че изпитва силна жажда, поема огромно количество течности без насита, и отделя изобилно светла урина. Количеството на урината достига 5-25 л в денонощие (при норма 1,5 л). Лечение: То е насочено предимно към основния болестен процес и включва симптоматично лечение с аналози на вазопресина.