Лекции по Медицина

4. Болестни разстройства на сетивността

Количествени нарушения – Възбудни сетвини нарушения – хиперестезия (понижен сетивен праг); Отпадни сетвини нарушения - хпестезия, анестезия (повижен сетивен праг). Качествени – диастезия (извратено усещане, несъответстващо на дразнението); хиерпатия (повишен сетивен праг, латентен период, неточна локализация или неприятна емоционална оцветка)
Анатомофизиология и клиника на болката.
[O]Болката е неприятно сетивно възбудно разтройство, сигнализиращо за неприятни вътрешни или външни въздействия. Когато се дължи на възбуждане на болкови рецептори - ноцицептивна болка. Ако се дължи на дисфункция на нервната система – невропатична болка.
Болката се възприема от свободни нервни окончания (болкови рецептори) които са навсякъде, освен в паренхима на мозъка и вътрешните органи. От тях започват два вида влакна – слабомиелинизирани А-делта влакна за остра и немиелинизирани С-влакна за хронична болка. Те провеждат импулсите до неврони в задните рога, имащи контролна роля (спинална регулация), а от там по антеролатералния спиноталамичен път, импулсите достигат до ретиукуларната формация (поддържаща будно състояние) и другите структури. На таламо-кортикално ниво се осъзнава локализацията и интензивността на болката, а хипоталамуса и лимбичната система осъзнават емоционалните аспекти на болката. Освен спинална регулация, съществува и стволова регулация.
Има два вида болка – соматична (при заболяване на повърхностни структури – тя е остра и добре локализирана) и вегетативна (при заболяване на вътрешни структури – тя е дифузна, нелокализирана, коликообразна). Болката може да бъде и спонтанна (алгии – виж по-долу), предизвикана (например точките на Вале – виж ОЛЧХ за тригеминалната болка) и отразена (при заболявания на вътрешните органи и ириидира към кожни зони, понякога доста отдалечени от заболелия орган – напр. стенокардия)
Невралгия – пристъпна болка, със стрелкащ се характер, лесно се предизвиква от натиск или разтягане; Алоиния – болката се предизвиква от неболкови стимули; Каузалгия – хронична, пареща болка, след увреждане на периферен нерв, провокираща се от най-слаби дразнения. В последвтвие – трофични нарушения на областта, остеопороза; Фантомна болка – усеща се несъществуващия ампутиран крайник; Анестезия долороза – хиперпатична болка при пълна липса на сетивност.
Сетивни синдроми – в зависимост от локализацията на увреждането на нервната система могат да се намират в:
1. Периферни нерви – неврит (възпалителен п-с в 1 нерв); невропатия (копресия, исхемия, травма на 1 нерв); полиневрит (дифузно засягане на много нерви от възпалителен п-с); полиневропатия (засягане на нерви от п-с с невъзпалителна етиология – токсична, недоимъчна, метаболитна)
2. Задни коренчета – най-често се увреждат от дискови протрузии, остеофити, тумори – засяга се само 1 коренче (монорадикуларен синдром). По-рядко – генерализирано засягане – при менингит, възпалителна демиелинизираща полирадикулоневропатия. В дерматомите (съответните инервирани кожни зони) се наблюдават стрелкащи се болки с опасващ х-р по тялото и лентовиден х-р по крайниците. Придружават се от изтръпване, хипер или хипестезия и се засилват при движение, напън, кашлица, натиск.
3. Сетивни ганглии – засягат се при херпес зостер – развива се ганглионит,а в дерматомите се получава обрив, силни болки а по-късно хипестезия.
4. Задни рога – при сиринголиемия – нарушава се сетивността за болка и температура, но тактилния и ставномускулния усет не се засягат.
5. Сетивни проводници на гръбначния мозък – при пълно прекъсване на гръбначния мозък се загубват всички видове сетивност от нивото на лезията надолу. Налице е и парализа. Реалното ниво на увреждането е 1-3 сегмента по-високо от установеното сетивно такова. Съществуват и частично прекъсване, увреждане на спиноталамичния път, увреждане на задните стълбици, etc.
6.Мозъчен ствол – алтериращи синдроми (вж. 20та страница – картинките), синдром на Wallenberg (при исхемичен инсулт).
7.Таламус – таламичен синдром на Djerine-Roussy – при инсулт и тумор > нарушава се сетивността контралатерално, ръката заема флексорна позиция, пръстите правят неволеви движения (танцуващи пръсти). След няколко седмици сетивността се възстановява и вазниква т.нар. таламична болка – изключително жестока!
8.Вътрешна капсула – при мозъчен инсулт > контралатерална хемихипестезия на сетвиността + хемиплегия
9.Мозъчна кора – засягат се най-силно сложните видове сетивност, а най-слабо – болковия и температурния усет.
10. Психогенни сетивни нарушения - функционални разтройства, без ограничена структурна овреда. Не отговарят на никакви анатомични закономерности.