Лекции по Медицина

19. Болки в устната кухина

Стоматалгия – особено неприятно чувство в устата – парене, смъдене, изтръпване на лигавицата със сухота и горчивина, изчезващи при хранене. Причини – стомашно-чревни заболявания, диабет, невротични състояня и т.н. Когато е по-изразена местната болка – фарингит, тонзилит, монолиаза, афти, стоматит, гингивит, глости, хейлит, херпес симплекс, херпес зостер. Болки в дъното на устната кухина се наблюдават при невралгия на n.glossoparyngeus (болки на тонзилата, корена на езика, засилват се от гълтане, ирадиира към ухотом, небцето, мандибуларния ъгъл) и на n.laryngeus sup(болезненост под и малко встрани от щитовидния хрущял, усилва се при гълтане). Болката при невралгия на глософарингеуса веремнно изчезва при намазване с 10% кокаин, а тази на ларингеалния нерв – не. При увреждане на n.alveolaris inf – болка, изтръпване и загуба на сетивност при долните зъби, устна и брадичката в следствие на травми, анестезия, екстракция. Увреждане на nn.alveolares sup. – при травми, анестезия, екстракция, синуит – намалена чувствителност в съответния участък. Денталгия – дълбок кариес, пулпит, периодонтален абсцес, засягане на троичния нерв – усилва се при термични дразнители и перкусия на зъба, нощен пулсиращ характер. Най-често – хроничен пулпит, проектира се и на съседния зъб или съответния зъб на противоположната страна. Тригеминален асцендиращ неврит – след екстракция или други орални манипулации. Зъбна болка, намалена чувствителност на език и долна устна. След кюретиране и лечение с антибиотици отминава.
Одонталгия – зъбна болка, която не е свързана с определен зъб. Патогенезата е неизяснена, вероятно е неврогенна. Явява се без видима причина, след психотравми, грип, язва и др. Преобладава през студените сезони.
Глосодиния: неизяснена етиопатогенеза при невропсихични м-ми. Наблюдават се различни неприятни усещания в езика и болезненост. Често се появяват при хронична травматизация на езика (некадърно направени мостове, протези или коронки, биметализъм). Прави се ДД с невралгии на мандибуларния клон на тригеминуса или глософарингеуса. При глосодинията нямаме тригерни зони и болката се повлиява при прилагане на местен анестетик, за разлика от невралгиите. Лечение – подменяме мостове, протези, коронки, убеждаваме пациента че няма сериозно местно или общо заболяване, да не се прави на 3 и половина. Назначават се седативни, аналгетични и сънотворни препарати.
Лицеви симпаталгии – болки в областта на лицето, дължащи се на увреждане на симпатикови влакна, симпат и парасимпат ганглии в областта на главата. Те са дифузни, недобре локализирани, в нощните часове. Съчетават се със съдови и трофични нарушения – оточност на лицето, инфекция на конюктивата, повишена слъзна iи носна секреция. Локализацията не отговаря на сетивната инервация. Етиология: възпалителни, неопластични и др п-си в съседство с вегетативни структури. Най-чести: синдроми на Чарлин и на Слудер (над останалите 13 се надявам да не ни питат :D).
Синдром на Чарлин: засягане на назоцилиарния нерв, клон на n.ophtalmicus и gangl.ciliare. Силна, постоянна болка на очната ябълка и съответната носна половина, усилва се в нощните часове и се придружава от сълзотечение и носна секреция. Болезнена палпация на вътрешния нощен ъгъл.
Синдром на Слудер: Gangl.pterygopalatinum се намира в системата на n.maxillaris. Има богати анастомози – парасимпатикуви влакна от n.intermedius и n.glossopharyngeus (за слъзни жлези и лигавица на носна кухина и небце), симпатикови влакна от сънната артерия, сетивни влакна за небцето и горната челюст. Най-често засяга жени, боледували от продължителни максиларни и сфеноидални синуити. Болката е в основата на носа и орбитата и ирадира към горна челюст, небце и фарникс. Разкъсваща пареща и постоянна, с пристъпно изостряне. Наблюдават се сълзотечене, носна секреция и хиперсаливация. Болка при палпация на вътрешния очен ъгъл и мастоидния израстък. Лечение: саниране на възможната инфекция на съседни тъкани, антиневралгични препарати, НПВС, блокада на gangl. Pterygopalatinum с новокаин, физиотерапия.