Лекции по Медицина

13. Експериментални епидемиологични проучвания

Определение: Научни експерименти върху групи лица, при които изследователят въздейства върху подозиран причинен фактор с различни профилактични, диагностични или терапевтични интервенции и сравнява ефекта от въздействието сред две или повече групи (експериментални и контролни).
При тези проучвания изследователят определя експозицията по отношение на лечебната или превантивна стратегия, подбира лицата и контролира целия процес на наблюдение след това. Този тип изследвания напомнят лабораторни експерименти от фундаменталните медицински науки и се наричат контролирани изследвания. Съществуват и неконтролирани проучвания, при които анализът на ефекта от въздействието се оценява по разликите преди и след интервенцията при едни и същи лица, но резултатите от тези проучвания са по-неточни и могат да бъдат подвеждащи.

Експерименталните епидемиологични проучвания биват 3 вида:
1. Клинични изпитвания. При тях обект на проучването е пациент.
3. Полеви изпитвания (Field trials). При тях обект на проучването е индивидуален член на дадена популация. Интервенцията е насочена към отделен член на популацията, който не е развил дадено заболяване
2. Интервенции върху групи от населението (популационни интервенционни изпитвания). При тях обект на проучването е цялата популация. Интервенцията е насочена към цялата популация.

Клинични изпитвания
Определение: Клиничните изпитвания (опити) представляват експерименти, които се извършват с подбран контингент заболели, за оценка на ефикасността на нови терапевтични средства, лечебни процедури и подходи за лечение на заболяванията, за облекчаване на симптомите или за удължаване преживяемостта на пациентите.
Експериментът предполага сравнение, между две или повече групи. В едната или в няколко групи е проведен експеримент и резултатите от този експеримент се сравняват с контролна група от хора, които са били на обичайната си терапия или плацебо.
Повечето от лекарствените средства, които се прилагат в медицинската практика задължително са преминали серия от клинични изпитвания в лабораторни условия над животни и когато тези лекарствени препарати отговарят на редица условия започва тяхното изпробване върху хора, с цел отчитане на терапевтичния ефект, странични явления и поносимост на препарата.
Когато се определя само "чистият" ефект от един медикамент или процедура, клиничните изпитвания се наричат обяснителни (експланаторни). По-често обаче трябва да се сравнява цял комплекс от няколко медикаментозни средства, оперативни интервенции и т.н. и тогава се касае за прагматични клинични изпитвания. Вторият вид е за предпочитане, тъй като се доближава до естествената лечебна практика. Тези изпитвания включват методи, използвани от клиницистите за проверка на процесите и резултатите от тяхната работа.