Лекции по Медицина

7. Екстрапирамидна система

Вкючва всички двигателни структури извън пирамидната. Увреждането и причинява акинезии, хиперкинезии и увреждане на мускулния тонус.
Анатомофизиология: Включва базални ганглии, стволови моторни ядра, малък мозък. Базалните ганглии получават инфо от мозъчната кора, преработват го и го връщат обратно към кората. Това става посредством 4 кръга: сензомоторен, окуломоторен (осъществява целенасочени движения на очите); асоциативно-когнитивен (мисловния план и когнитивен контрол на целенасочените движения); лимбичен кръг (моторна и вегитативна експресия на емоциите). Базалните ганглии оказват влияние върху спиналните мотоневрони (и от там и на мускулите) посредством латералната (tr.corticospinalis lateralis и tr.rubrospinalis) и вентралната низходяща система (tr.corticospinalis ventralis, tr.vestibulospinalis lateralis et medialis, tr.reticulospinalis med et lat, tr.tectospinalis).
Екстрапирамидални нарушения
Хипертонично-хипокинетичен (паркинсонов) синдром – намалена двигателна активност – намалена амплитуда и затруднено започване на движенията. Безизразно лице, тих и монотонен говор, втренчен поглед, повишава се мускулния тонус, най-вече на флексорите – леко приведена поза. Тремор в покой. В по-късните стадии – двигателен блог, постурална нестабилност, склонност за падане напред, назад и встрани.
Хиперкинетични разтройства – биват ритмични(тремор) и аритмични(всички останали).
1.Тремор – типичен за паркинонът. Може да бъде постурален (при задържане на позата), кинетичен(при движение), интенционен(преди достигане на целта).
2.Хорея – аритмични бързи разхвърляни движения на крайници и лице. Волевите движения са дезорганизирани и пресилени. Мускулна хипотония.
3.Балтизъм – Бързи клонични хиперкинези, обхващат проксималните част с рязко отмятане на крайника. Набл‘дяват се едностранно при инсулт.
4.Атетоза - бавни червеообразни извивания на дисталните части на крайниците с невъзможност за задържане на поза + гримаси на лицето. Дължи се на родова травма – детска церебрална парализа, Rh-несъвместимост. Може да е съчетана с хорея – хореоатетоза.
5.Дистония – продължителни мускулни контракции водещи до чудати пози – неволево извиване на врата, спазми на клепачите, устните, езика. Медикаментозната форма се наблюдава при лечение с невролептици.
6.Миоклони – внезапни краткотрайни контракции на мускули, без двигателен ефект. При епилепсия или малкомозъчни симптоми.
7.Тикове – стереотипни контракции на синергични мускули. Биват психогенни и есенциални.
Мускулен тонус: Постоянно напрежение на мускула. Бива статичен – по време на покой, и динамичен – подпомага и модулира мускулното съкращение. Начини на регулация:
а)Спинално: разтягане на мускула>интрафузални рецептори(мускулни рецептори> възбуждане на алфа мотоневрони> съкращение на мускула. Мускулните рецептори се наричат мускулни вретена. Биват динамични (реагират на скоростта на разтягане), статични (на промяната в дължината) и верижни.
б)Супраспинално: чрез мозъчна кора, мозъчен ствол (посредством tr.vestibulospinalis, tr.reticulospinalis med et lat), малък мозък, базални ганглии.
Нарушения:
мускулна хипотония: увеличен е обемът на пасивните движения – при невропатии на задни и предни коренчета, увреждане на малък мозък, неостриатум);
мускулна хипертония:
1.Спастична мускулна хипертония – повишен кинетичен мускулен тонус при увреждане на централен двигателен неврон от екстрапирамидните влакна, вървящи в пирамидния път(анатомия, anyone?). Декортикация – ядрото се освобождава от контрола на ръката. Децеребрация – освобождаване на вестибуларните ядра от контрол.
2.Мускулна ригидност – пластично повишена резистентност на мускула, типична за Паркинсон. Повишаване на тонусът на дъвкателните мускули (тризмус) се наблюдава при възпалителни п-си в ОЛЧ и менингит.