Лекции по Медицина

23. Ендокринни жлези (Glandulae endocrinae)

Ендокринните жлези се разполагат в различни части на тялото. Те не са свързани помежду си и имат много малко тегло. Продуктите от жизнената им дейност са високо активни биологични вещества, които се отделят директно в кръвта. Те се отделят във вътрешната среда – кръв и лимфа, от където е и названието им жлези с вътрешна секреция. Хармоните които произвеждат са в малко количество, но оказания от тях ефект е много мощен.

Щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза се разполага в предната част на шията, пред гръкляна и началната част на трахеята. Тя е ендокринна жлеза с най-голяма маса – 15 – 20 гр. Състои се от ляв и десен дял свързани помежду си посредством провлак. От него в 30% от случаите нагоре се издава пирамидния дял. Отвън жлезата е покрита от влакнеста капсула, която сраства с гръкляна и трахеята, поради което при движение на гръкляна тя се премества. От обвивката към вътрешността на жлезата се издават прегради, разделящи я на делчета. Те са изградени от овални структури – фуликули. Централната част на фуликула е изпълнена с гъсто желе – колоид. Той съдържа хормоните на жлезата, които се отличават с високото си съдържание на йод. Хормоните са 4, от които функционално значение имат три- и тетрайод тиронина (тироксин). Концентрацията на йод в щитовидната жлеза е 300 пъти по-висока от концентрацията на кръвната плазма. Хормоните регулират обмяната на веществата, повишават топлообмена, засилват окислителните процеси и усвояването на белтъците, въглехидратите, липидите. В щитовидната жлеза под клетки наричани С-клетки се произвежда хормон, който не съдържа йод.

Паращитовидна жлеза (Околощитовидна жлеза)
(Glandulae parathyoidea)

Представена е от две двойки – горна и долна околощитовидна жлеза. Частите й имат форма на овални телца – разположени по задната страна на щитовидната жлеза – две горни и две долни. Общата им маса е 1,1 гр. В сравнение със щитовидната жлеза техният цвят е по-светъл (жълто - кафяв). Подобно на щитовидната жлеза те са покрити с влакнеста капсула. Хормонът на щитовидната жлеза – парахормон, участва в регулацията на Са и Р.

Ендокринна част на задстомашната жлеза (Лангерхансови острови)

Островите на задстомашната жлеза са отделени от останалата екзокринна част на жлезата посредством съединително – тъкани прослойки. Острови има във всички части на жлезата, но най-голям е броят им в опашката на задстомашната жлеза. Отделяните от тях хормони – инсулин и глюкагон участват в регулацията на въглехидратната обмяна. Масата й е ~1% от масата на жлезата.

Надбъбречна жлеза (Gl. suprarenalis)

Надбъбречната жлеза е двоен орган, разположен върху горния полюс на бъбрека. На нея се различават предна, задна и долна повърхност. Масата й е ~12 – 13 гр. По предната повърхност на жлезата се намира вратата й през която излиза централната вена. Отвън жлезата е покрита с влакнеста капсула. При надлъжен пререз се виждат двете й части кора и сърцевина. В кората се различават 3 зони, които в посока от капсулата към сърцевината са гломерулна, снопчеста и мрежеста. В гломерулната зона се произвеждат минералкортикоиди (албостерон). В снопчетата глюкокортикоиди (хидрокортизон) и кортикостерол, а в мрежестата – хормони, аналози на мъжките и женските полови хормони.
В сърцевината клетките се оцветяват в жълто – кафяво. Булшинството от тях изработват хормона адреналин, а при по-слабо представяне – норадреналин. Адреналинът разгражда гликогенът, намалявайки неговите запаси в мускулите и черния дроб, и увеличавайки съдържанието на гликоген в кръвта т. е. е антагонист на инсулина, произвеждан в Лангерхансовите острови. Освен това адреналинът усъществява съкръщяването на сърдечния мускул. Норадреналинът има сходно действие на това на адреналина. Въздействието на тези два хормона върху някои функции то може да бъде съвършенно противоположно действие. Норадреналинът например съкращава честотата на сърдечните движения.

Хипофиза (Hipophysis)

Тя е централен орган в системата на ендокринните жлези – упражнявайки регулаторно движение върху всички останали. Разполага се в хипофизната яма на турското седло на клиновидната кост. Покрито е от твърдата мозъчна обвивка, като по нея има малко отворче, през което преминава фуниевидно образувание, което се свързва с хипоталамуса (част от междинния мозък). При мъжа масата е 0,5 – 0,6 гр, при жените и бременните увеличава масата си, като след раждане не я възстановява. В ембрионално развитие хипофизата възниква от два зачатъка, във връзка с което се различават 2 дяла: преден (аденохипофиза) и заден (неврохипофиза). Паренхимът на хипофизата е изграден от два типа клетки хромофилни и хромофобни. Хроматофилните от своя страна биват 2 вида: багрещи се с кисели бои (ацедофилни) и с основни бои (базофилни). Ацедофилните са 30 – 40%. Те произвеждат соматотропен хормон (хормон на растежа) стимулиращ растежа и развитието на младия организъм. Пролактин – усилва секрецията на млякото.
При тумори в хипофизата в ранна детска възраст се развива – гигантизъм. При хипер функция на жлезата във възрастните индивиди възниква – акромегама. Базофилните клатки са от 4 – 10%. Те се разделят на:
І. Клетки, които отделят бонанотропни хормони. Фуликул, стимулиращ хормон, който стимулира растежа на фуликула в яйчника. Лутиенизиращ хормон – предизвиква оволация и образуване на жълтото тяло, а при мъжете стимулира отделянето на тестостерон.
ІІ. Клетки отделящи тилиотропни хормони – стимулиращи функцията на щитовидната жлеза.
ІІІ. Адренокортикотропен хормон – стимулира кората на надбъбречната жлеза.
Междинната част на предния дял на хипофизата се образува меланоцитостимулиращ хормон, който стимулира развитието на меланин в организма.
Неврохипофизата се изгражда от неврогинни клетки и нервни влакна идващи от хипоталамуса и от телца в които са натрупани хормони. В хипофизата хорманите идват от хипоталамуса и са вазопресин и оксидоцин. Вазопресинът оказва съдосвиващо и антидеуретично действие. Оксидоцинът стимулира мескулатурата матката към контракции.