Лекции по Медицина

1. Епидемиология – същност, историческо развитие

Епидемиологията е наука който изучава разпространението и причините за отклонение в здравното състояние на определен контингент. Епидемиологията използва това знание за контингента на здравните проблеми. Епидемиологията на не-инфекциозните заболявания е нова наука. Тя свързва клиничната медицина, социалната медицина и епидемиологията на инфекциозните заболявания.

В своето развитие епидемиологията минава през 4 етапа:

І. Етап – етап на професионална епидемиология от 17-19 в. заражда се популационното мислене и групово сравнение. Първи признаци за положително мислене и търсене на причинно-следствена връзка между консумацията на лимони и развитието на скорбут 1947 г. Въвежда се консумацията на картофи в кралската флота. Тогава се провеждат и първите изследвания – между заразена питейна вода и развитието на холера. Няма развита научна теория и формулирани концепции. Резултатите от проучването насочват към първите санитарно хигиенни мероприятия.

ІІ. Етап – ранна епидемиология от 1900-1945 г. Има успехи в борбата с инфекциозните заболявания, подобряване условията на живот и голямото разпространение на хронични не-инфекциозни заболявания. През този период се извършват проучвания на връзката между обогатяването на питейната вода с флуор и зъбният кариес.

ІІІ. Етап – етап на класическа епидемиология – 1945 -1985 г. През този период са проведени много епидемиологични проучвания като доказване на връзката между тютюнопушенето и рак на белият дроб, на рисковите фактори за болестите на органите на кръво-обръщението. Характерно за този период е натрупването на много научни знания, и на епидемиологични проучвания.

ІV. Етап – на модерна епидемиология – от 1985 до днес. Провеждат се много епидемиологични проучвания за доказване на връзката на резерпин и рака на млечната жлеза, употребата на захар и рака на пикочният мехур, връзката между ниски дози йонизираща радиация и левкемия, ролята на пасивното пушене и др.