Лекции по Медицина

36. Епилепсия

Хронично полиетиологично заболяване на мозъка, характеризиращо се с повтарящи се пароксизмални пристъпи, често със загуба на съзнание. Етио: В неонаталния период: пренатална увреда, перинатална хипоксия, интракраниална хеморагия и травма, остра мозъчна инфекция, хипогликемия, хипокалцемия. В детска възраст: мозъчни инфекции, травми. При възрастни: травми, тумори, съдови малформации. Рисковите фактори биват както генетични (идиопатични епилепсии), така и придобити (симптоматични епилепсии). Патогенеза: Епилептичното огнище представлява популация неврони с абнормна възбудимост в резултат на дефект на мембраната и йонните ѝ канали. Това става причина за нестабилност на мембранните потенциали и йонния транспорт. Пристъпите възникват при абнормна синхронна деполяризация в огнището. Епилепсиите биват парциални (локализирано огнище в мозъчната кора, амигдалата или хипокампа) и генерализирани (локализизация в осцилиращия кортико-таламо-кортикален път)
Клиника на парциалните пристъпи:
А)Прости пристъпи - огнището е в пъричните корови полета и съзнанието е запазено. Биват моторни джаксънови, обонятелни, вкусови, слухови, вестибуларни, зрителни, автономни (при локализация в лимбичната система), психични (dreamy state – внезапна параноя, нереално възприемане на околния свят и собственото тяло, déjà vu, jamais vu).
Б)Комплексни пристъпи – обхващат се и асоциативните корови полета. По време на пристъпа пациентът е неконтактен, а след това няма спомен за пристъпа и е дезориентиран. В началото има рязка промяна в поведението, безизразност на лицето, двигателни автоматизми (дъвчене, мляскане, облизване, кълтане, драскане, търкане) или по-сложни безсмислени действия (опипване, търсене, събличане, късане, уриниране, безцелно тичане :D:D:D)
Клиника на генерализираните пристъпи – протичат със загуба на съзнбание, двустранни симетрични двигателни прояви и автономни нарушения. Биват:
Тонично-клонични – Тонична фаза: внезапна загуба на съзнание, контракция на всички мускули – вкл. и дихателните, прехапване на езика, внезапен силен писък – „иктерален вик“, цианоза, изпразване на тазвовите резервоари. След 15-20 сек –клонична фаза - дълбоко, шумно дишане, кървава пяна от устата, обилно изпотяване. След 1 мин – постгърчова фаза – излизане от коматозното състояние, обърканост, психомоторна възбуда, сомнолентност или сънливост.
Абсанси – Типични прости – внезапно спиране на извършвано действие за 5-30 сек, фиксиране на погледа, липса на спомен. Понякога достигат честота 100 пъти дневно (пикнолепсия). Типични сложни – продължава започнатото действие, промени в мускулния тонус, автономни прояви. Атипични – продължителност до 60 сек, постепенно начало и край, съчетават се с автоматизми и двигателни асиметрични и автономни прояви (клонии, клюмване на главата, промени в дишането, микция).
Други: генерализирани миоклонични, генерализирани тонични, генерализирани клонични, генерализирани атонични.
Лечение: Антиепилептични медикаменти (широко и тясно спектърни). При припадък – осигуряване на дихателна проводимост, предпазване на езика от прехапване и от аспирация, i.v. или i.m. Diazepam 10mg или i.m. Phenobarbital 100mg. При епилептичен статус (повече от 3 пристъпа, без възстановяване на съзнанието между тях) – лечение в интензивното отделение: подаване на кислород, интубация, следят се ЕКГ, дишане, артериално налягане и сърдечна дейност. Diazepam, Phenitoin, Thiopental.