Лекции по Медицина

13. Луксаци и фрактури на карпалните кости, метакарпуса и пръстите

Скафоидеуса се чупи при падане с длан. Тази кост има крайно кръвоснабдяване. Талията сраства винаги, средата има сравнително срастване, а проксималната- никога. Правят се 4 рентгенографии- фас, профил, и 2 полупрофила.
При фрактура на талията се слага спец.гипс за 45 дни. Гипсът се маха, правят се нови снимки и ако няма срастване се прави нов гипс и така до 6 месеца. И ако тогава не срастне се образува лъжлива става.Предпочита се поставянето на спец.винтче т.е. да се дадат по-добри условия за костно срастване.

УСЛОЖНЕНИЯ:
- несрастване(псевдоартроза)
Правят се множество операции. Най- популярната е на Марти –Роуз- прави се едно кубче м/у прокс. част и средната и се премахва костта. Взема се присадьк от други кости сьс сьщата големина и форма и се зачуква: гипс за 6 месеца .(може да се съчетае с винт). Несрастването води до тежка карпална нестабилност и остеоартроза на гривнената става.

ФРАКТУРИ НА МЕТАКАРПАЛНИТЕ КОСТИ:
Най-често директни травми. Фрактури от прегъване, спираловидни, напречни, отворени фрактури на метакарпалните кости. Тези кости трябва да бъдат наместени идеално, защото ограничават ф-ята на ръката.
Симптоми: деформация, кръвоизлив, болка при натиск върху мястото и по дългата ос, абнормна подвижност и крепитации. Главната опасност при тези наранявания лежи в скъсяването и ъглова дислокация, в резултат на които основите на пръстите се изместват проксимално, и способността на ръката да хваща се нарушава.
При лека дислокация е достатъчна ”юмручна превръзка” или гипсова шина от дорзалната страна, се подържат метакарпалните кости в правилно репонирано положение. Гипсът се поставя в средна екстензия на китката и полуфлексия на пръстите.
При по – големи дислокации се прилага крайна екстензия.
- фрактури на фалангиите на пръстите- могат да бъдат: стабилни неразместени и разместени.
Неразместените се лекуват с един метод- метод с движение.
Нестабилните изискват репозиция с 2 иглички.
Трябва да различаваме нараняванията на меките части- на сухожилията, на ставите, затворени и отворени фрактури.
Поради крайно упоритите и често предизвикващи трайни увреждания възпалителни усложнения се изисква отворените фрактури на пръстите да бъдат лекувани активно хирургически до 6-8 часа след нараняването. Ако е възможно ексцизия на ръбовете на раната и кожен шев, имиобилизация в гипсова превръзка или трайна екстензия.
При затворените фрактури на пръстите различаваме фрактури на диафизите и ставни фрактури. Диафизните счупвания могат да бъдат добре репонирани и лекувани. При по – малка наклонност кьм изместване е дастатъчна дорзална гипсова лонгета.
- фрактури на дисталните фалангии- получава се субунгвален хематом- посинява, кръвоизлива се увеличава, болката е много силна.(пробива се с герща игла нокьтя).