Лекции по Медицина

19. Фрактури и луксации на глезенната става

Едни от най-сложните, защото изискват идеално наместване и зарастване , тъй като при отклонение от 1-2 мм в глезенната става се развиват тежки артрозни промени. Чупят се вътр.малеол, външният и задният малеол.
Разкъсват се следните врьзки:
- От вътр. страна lig.deltoideum;
- От външната стр. Lig.talofibulare или лат.колатерален лигамент и дисталната тибиофибуларна синдезмоза.
По механизъм това са директни травми; най- често при абд.на ходилото спрямо глезена, при адд.,/ при абд.и адд.сьчетани с ротация, реаксионна компресия, Най-честият механизъм е външно ротаторен. При абд.и адд. и плантарна флексия се получава навяхване или т.нар.дисторсио. При тази ситуация се разкъсват lig.talofibulare anterior, което предизвиква болка при предно вьншната част, хемартроза, ограничени болезнени движения.
Лечението е стегната преврьзка; при тежки случаи гипсова имобилиз.10-15 дена. Обикн. болката персистира от 6-8 седмици, а на някои до 2 год. Най-честият мяханизъм на увреда е : абд. и външна ротация на ходилото спрямо глезена.
Може да се скъса lig.deltoidenum( фрактура на тибиалния малеол).
Разкъсва се тибиофиб.синдезмоза- всичко това с много кръв, деформация. Задълж. са рентгенографии вьв фас и профил.
Поведението при разкъсване на делтоидната врьзка-оперативно, при тибиалната вр. се лекува с гипсова имобилиз. за 45 дни, стабилизира се малеола с малеоларни винтове.
Фрактура на вътрешния малеол:
Симптоми- кръвоизлив, абнормна подвижност, невъзможност за ходене.
Двойна малеоларна фрактура:
Симптоми- кръвоизлив, палпаторна болезненост, крепитации вьрху двата глезена. При счупване на двата малеола фрактурата е много нестабилна и това изисква оперативната й стабилизация като фибулата се синтезира със специална плака с винтове. Ако синдезмозата е разкъсана тя се зашива и над нея се поставя един винт минаващ през фибулата и тибията. Така се осигор. покой, за да може да срастне. На 40-45 ден от операцията този винт се изважда, защото в противен случай ще се загуби финното движение в тибио-фибуларната става. При разкъсване на вьншната вр. се носи гипс за 45 дни. Ако глезенната става остане нестабилна вследствие разкъсване на тази врьзка се изв. реконструкция на сьщата.
Счупванията на глезените имат тенденция към лошо заздравяване. При възстановяването след малеоларни фрактури подвижността, степента на обременяването и формата на глезените и стъпалото зависят от репозицията и ограниченията в движенията могат да се дължат на недобро репониране. В такива сличаи не може да се очаква физикалното лечение невъзможното.