Лекции по Медицина

18. Фрактури на подбедрицата

Получават се при директен удар, по- рядко при усукване и при огъване. Могат да бъдат счупени едната или двете кости. Особенно значение имат отворените фрактури. Наблюдават се непълни, субпериостални, напречни, спираловидни фрактури.
Клиника- класически фрактурни признаци, невъзможност за ходене, деформация, абнормна подвижност. Тъй като тибията лежи непосредствено под кожата, диагнозата по правило е лека.

УСЛОЖНЕНИЯ:
- псевдоартроза- в средна долна трета, защото кръвоснабдяването там е най-слабо.
- забавена консулидация
- неправилно срастване- водят до тежки промени в статиката на кол. и глезенна става с последствие остеоартроза.
- кожни дефекти- често при откритите фрактури и компасации, които изискват възстановяване на кожния дефицит, защото няма срастване. Това става по 3 начина: свободни кожни присадъци, кожни присадъци взети от съседство, кожни присадъци със своите хранещи кр. съдове и микрохирург.техника.
Терапия:
Основното лечение на тези фрактури е консервативно. Извършва се репозиция и фрагментите се задьржат най-често с гипсови преврьзки. В последно време се правят и операривни репозиции, като фрагментите се задържат с металически винтове, пирони или костни шпанове.
при благоприятно стоещи отломъци без опасност от скъсяване може да се приложи гипсова лонгета с формата на U, достигаща до средата на бедрото и имобилизираща също и колянната става. По правило, обаче при фрактурите на подбедрицата има опасност от скъсяване. Тогава се използва телена или пиронна екстензия през калканеуса в продължение на около 3 седмици.
- Koмпартманд синдром- (синдром от притискане)- излива се кръв в тесните между васкуларните пространства и водят до исхемия; появява се некроза на мускулите, които срастват с непьлноценна сьед.тькан.
- Увреда на магистралните съдове;
При всяка една фрактура се изследва дист.пулс на големи кръв.съдове, защото има опасност от загуба на крайника. Правят се рентгенографии.
Тези фрактури могат да се разглеждат като:
- Стабилни(не се разместват вьв времето);
- Нестабилни(разместими);
- Открити
Стабилните фрактури се лекуват с гипсов крачол от ингвин.гьнка до прьстите на ходилото за срок от2-4 месеца. Задьлжит.са контроли през 10 дни пьрвия месец за размествания.
Нестабилните фрактури се лекуват предимно оперативно като се използват набор от ортопедичните, травматологичните остеосинтезни средства. В последно време има тенденция кьм усилване на заключващи инрамедуларни средства, тъй като при тях се запазва храненето на фрактурните краища. Този метод е задължителен при т.нар. сегментни фрактури, раздробените, напречните.
При силно косите и спираловидни фрактури може би предпочитаният метод е с плака и винтове.
При откритите фрактурни средства на избор е използването на външен фиксатор докато трае лечението на кожната рана и дефект, след което лечението може да продължи с външния фиксатор или с осеосинтезни средства.