Лекции по Медицина

2. Фрактури

Прекъсването на целостта на една кост се нар. фрактура.
По механизъм на получаване могат да бъдат: от директен удар, усукване (торзия), при опън и натиск, при компресия (прешленните тела). Фрактурите могат да бъдат класифицирани по много и разл. начини:
- коса - неразместени;
- спираловидна - вклинени;
- сегментарна; - дву- и многофрагментна;
Под действието на мускулите и съответния крайник обекновенно фрактурите се разместват по ширина, по дължина, ъглово, ротационно.
По начало фрактурите се делят на 3 осн.групи:
- закрити- не е нарушена целостта на кожата, но обикн. са уфредени мускулите, артериите, вените. Тези фрактури са по- благопр. за костното срастване.
- открити- нарушена е целостта на кожата и няма знач.дали е леко пробита кожата или раната е голяма.Откритата рана е входна врата за инфекция, което усложнява лечението. Има некротични (мъртви), инфекциозни причинители. Най-важното е първичната хирург.обработка- изрязвяне на всички девитализирани (мъртви) тъкани; адекватно дрениране; най-добре да се фиксира с външни фиксатори – постепенно затваряне на раните до превръщане на фрактурата в закрита; слад това може да се лекува при обичайните методи; вкл.и с външния фиксатор.
- патологични фрактури- получават се на предварително болестно променена кост при незначит.травми. Причини: костни кисти, добро- и злокачествени тумори, метастази, съст. на патологично изменени кости( диабет), остеопороза.
- стресови- предизв. се при големи хронични травми на определена кост.
Клинична диагноза на фрактурите: нарушение на костите – болки - кръвоизлив.