Лекции по Медицина

26. Бактериални гнойни менингити

Менингококов менингит(първичен) – причинява се от менингок – грам(-), разположен интрацелуларно в полинуклеарни левкоцити. Заразяване по въздушно-капков път. От назофарингса достига директно до менингите през крибриформената пластинка или по хематогенн път. Повечето заразени не боледуват, но са заразоносители. Инкуб период – 2-3 седмици. Клиника: остро, мълниеносно начало –много висока температура, развитие на тежък менингорадикуларен синдром с главоболие, повръщане и вратна ригидност. Възможни са гнерализирани епилептични припадъци и коматозно състояние. В 1/3 от случаите – червено-кафяв петехиален обрив. Ликворът е гноен. При мълниеносната форма – инфекциозен шок и церебрална кома с фателен изход. Усложнения: бъбречна некроза, надбъбречна ндеостатъчност, циркулаторен колапс, лезии на слуховия и зрителния нерв, епилепсия, хидроцефалия. Лечение: антибиотици (Penicilin G, Cefotaxime, Ceftazidin, Chloramphenicol), кортикостероиди, рехидратация, антипиретици и антиконвулсанти
Вторични гнойни менингити – усложнения от възпаления в различни органи – отит, мастоидит, синуит, абсцес, флегмон, фурункул, ендокардит и др. Бактериите достигат до менингите по съседство или по хематогенен път, при директна инокулация при операции и травми, при пробив на абсцес в ликвора.
Haemophilus influenzae – менингит – най-чест в ранното детство. Първичен източник – синуит, отит, фрактуран а черепа. Протичнето е подобно на менингококовия менингит. Лечение – амипицилин, а при резистентност към него – 3то поколение цефалоспорини. При децата в 90% прогнозата е лоша.
Пневмококов менингит – най-чест при възрастни. Причинител – S.pneumoniae. Първичен източник – отит, мастоидит, синоит, бронхопневмония. Протича тежко с висока смъртност (20-30%). При развитие след пневмония, белодробен абсцес или кгато е на лице триадата „пневмококов менингит, пневмония, ендокардит“, прогнозата е много лоша. Лечение: цефалоспорини, ванкомицин, меропенем.
Стафилококов менингит – причинители – S.aureus, S.epidermidis – при кожни инфекции, абсцеси, стафилококови ангини. Предимно в детска и кърмаческа възраст. Често се развива хеморагично-булозен обрив по крайниците. Леталитет – 50%. Лечение – оксацилин, метицилин, ванкомицин, меропенем.
Стрептококов менигит – по-често в неонаталния период и кърмаческа възраст. Развива се при отити, мастоидити, тонзилити. Протичането е подобно на пневмококовия. Леталитет – 25%.
Ентеробактериален менингит - в първите 6 месеца след раждането, при асимптомна бактериемия на майката. Протича вяло с лек субфибрилитет, хидроцефалия с бомбиране на фонтанелите. Леталитет – 70%. Лечение – хлорамфеникол и гентамицин или ампицилин и гентамицин.
Pseudomonas aergunosa менингит – при деца лекувани продължително с имуносупресори, или с вроден имунен дефицит. Висока смъртност. Терапия с аминогликозиди – амикацин, тобрамицин, гентамицин.