Лекции по Медицина

5. Гръбначен стълб

Изгражда се от 24 самостоятелни прешлена, кръстна и опашна кост. Самостоятелните прешлени се описват в 3 групи: шийни, гръдни и поясни прешлени.

Строеж на прешлена

Всички прешлени, с изключение на първия имат общ фон на строеж. Изграждат се от тяло (corpus vertabrae), дъга (acceus vertabrae) и 3 типа израстъци – единичен бодилков (procesus spinoswus), двоен напречен израстък (procesus transversus) и 2 двойни ставни израстъка (basis cranii externa) – горни ставни израстъци (procesus articulanis superior), долни ставни израстъци (procesus articulanis interior).
Шийните прешлени могат да бъдат различени от останалите гръбначни прешлени по наличието на отвор на всеки от напречните израстъци, през отворите преминават кръвоносни съдове.
І-ви шиен прешлен – атлас – не притежава тяло, а е изграден от предна и задна дъга и 2 странични части.
ІІ-ри шиен прешлен притежава зъб, който се издава от тялото нагоре. Той представлява откъсналото се в ембрионално развитие тяло на І-ви шиен прешлен срастнало с тялото на ІІ-ри шиен прешлен. Бодилковият израстък на прешлените от ІІ-ри до VІ-ти е раздвоен, при VІІ-ми раздвояване липсва, а израстъкът е най-масивен и се издава в основата на шията. От него надолу се разполагат гръдните прешлени. Те се отличават от шийните с по-големите си размери, тъй като носят по-голямо натоварване от тях.
Гръдните прешлени се отличават и с това, че притежават полуизрезки по тялото на прешлените и по напречните израстъци, посредством които се съединяват с ребрата и участват в изграждането на гръдния кош.
Поясните прешлени са най-масивни в сравнение с останалите 2 групи самостоятелни прешлени. Бодилковият им израстък е костна плочка, разположена в срединната равнина, почти до нивото на тялото. Това е една от причините за високата подвижност на прешлените в поясната област.
Кръстна кост – изградена от срестването на петите самостоятелни до завършването на растежа кръснтни прешлени. Кръстната кост има триъгълна форма с вдлъбната предна и изпъкнала задна повърхност. Тя участва в изграждането на тазовия пояс. На нея се различават връх, насочен надолу, основа – ориентирана нагоре и 2 странични части. По предната повърхност има 4 напречни линии, които показват мястото на срастване на кръстните прешлени. Линиите завършват с 4 двойки отвори, които преминават през костта и се оформят 4 двойки и по задната повърхност. По нея в резултат на срестването на израстъците се намират 5 гребена – срединен (в резултат на срастването на бодилковите израстъци), страничен (срастване на напречните израстъци), медиален (срастване на ставните израстъци). Надлъжно в костта се разтваря канал, в който лежи сноп от гръбначно - мозъчни нерви.
Опашна кост – изградена е от 3-6, най-често 4-5 закръглени прешлена. Единствено при І-ви прешлен личат добре изразени остатъци от горните странични израстъци, наречени - рога и от напречните израстъци.
Гръбначния стълб – не е изпънато образувание, а притежава изпъквания напред (лордози) – в шийната и поясната област и изпъквания назад (в гръдната и кръстната област). Извивките на гръбначния стълб встрани се наричат сколиози.
Тялото и дъгата на прешлените заграждат отвора на прешлените. Отворите на прешлените, наслагвайки се един върху друг оформят канала на гръбначния стълб, в който се разполага гръбначния мозък. От него гръбначно - мозъчните нерви излизат през междупрешлените отвори, оформени между крачетата на дъгите на съседните прешлени.

Съединения на гръбначния стълб

За да се изгради като основна осова опора, елементите на гръбначния стълб се съединяват посредством телата, дъгите и израстъците си.
Телата на прешлените се съединяват посредством междупрешлени синфизи. Те са изградени от двойноизпъкнали междупрешлени дискове, диаметърът на който е по-голям от диаметърът на телата, които се съединяват. Дисковете се разполагат между телата на прешлените от ІІ-ри шиен до V-ти поясен и между V-ти поясен до кръстната кост. Дисковете се състоят от 2 части: периферен пръстен от влакнеста хрущялна тъкан и централно разположено пихтиесто ядро. Ядрото може да се променя, движейки се, което при съкращаване на мускули, позволява движение на гръбначния стълб.
Междупрешлените дискове имат различна височина в шийната област – 5 до 6 мм, в гръдната – 3 до 4 мм и в поясната 11 – 12 мм. Най-голяма подвижност притежава поясната област. Междупрешлените симфизи се укрепват от 2 надлъжни връзки – предна, която върви по предната страна на телата, прешлените и дисковете, започна от основата на черепа и достига до втората, третата напречна линия на кръстната кост. Задната надлъжна връзка върви в канала на гръбначния стълб по задната страна на телата на прешлените и междупрешлените дискове. Напречните връзки са здраво срастнали с междупрешлените дискове и рехаво с телата на прешлените.
Дъгите на прешлените се съединяват посредством жълти връзки. Названието им идва от жълтия цвят на изграждащата ги еластична съединителна тъкан.
Напречните израстъци се съединяват посредсвом междупрешлени връзки, които липсват при шийните прешлени. Ставните израстъци се съединяват посредством плоска проформа комбинирани стави. Бодилковите израстъци се съединяват посредство 2 вида връзки – междубодилкови и надбодилкови. Междубодилковите израстъци се разполагат на всеки 2 съседни прешлена. Надбодилковите израстъци вървят по върховете на бодилковите израстъци.
От нивото на бодилковите израстъци на 7-ми шиен прешлен тя придобива триъгълна форма и с горния си разширен край се залавя за външната повърхност на тилната кост. Означава се като тилна връзка.