Лекции по Медицина

37. Хипертиреоидизъм

Хипертиреоидизъм – Базедова болест, автоимунно заболяване, засяга по-често жени от 30-50г. Причинява се при генетична предиспозиция, психотравми, вирусни инфекции, които променят имунната защита на организма. Поради този дефект се образуват тиреостимулиращи антитела. Те стимулират щитовидната жлеза и тя произвежда повече Т3 и Т4. Нормалната регулация на щитовидната жлеза от хипофизата се блокира. Голямото количество тиреоидни хормоно увеличават скоростта на обменните процеси в организма, възниква отрицателен енергиен баланс (повече се изразходва, отколкото се образува). Клинична картина – започва бавно, постепенно. Началните симптоми са отпадналост, умора. Склонност към изпотявания (по дланите), раздраснителност, лабилна психика. Започва слабеене. Болните слабеят все повече дори при повишен апетит. Кожата става топла, влажна, мека. Симптомите не затихват а се появяват все нови и нови. Щитовидната жлеза се увеличава, кръвоснабдяването и се увеличава, долавят се вибрации при палпиране и систоличен шум с аускопска слушалка. Болните се оплакват от лесна умора, появява се ситен тремор на пръстите на ръцете, тахикардия, сърцето може да получи трайни ритъмни нарушения и сърдечна недостатъчност, които не се влияят от антиаритмични и дигиталисови препарати. Ускорява се пасажа на червата, дефекира се често с кашави изпражнения. Появяват се менструални нарушения, забременяване е възможно. Изпъкват очните ябълки. Диагноза – изследват се тиреоидните хормони, получават се ниски стойности на териостимулиращия хормон и високи стойности на Т3 и Т4, антитела се изследват. Лечение – тереостатици (пропицил, метизол), започва се с максимална доза, която се намалява при подобрения и поддържаща доза, следят се левкоцитите при прием на високи дози. Бетаблокери за тахикардията, успокоителни.