Лекции по Медицина

36. Хипотиреоидизъм

Хипотиреоидизъм – трайнонамалена или липсваща функция на щитовидната жлеза. Характеризира се с недостатъчен синтез на Т3 и Т4. Най-засегнатата възраст е след 50г. При децата се дължи на вродена аплазия или дисплазия на щитовидната жлеза, вроден дефект в хормосинтезата или вроден недостиг на ТСХ. При възрастни се дължи на автоимунни нарушения, Хашимото, медикаментозен хипотиреоидизъм. Ниското количество Т3 и Т4 води до повишение на ТСХ от хипофизата. Клинична картина: - Субклиничен хипотиреоидизъм – без симптоми, с понижени хормони - Лек хепотиреоидизъм – лесна умствена и физическа умора, повишена чувствителност към студ, отоци по очите, алопеция, общия холестерол се повишава - Тежък хипотиреоидизъм – зиморничевост, суха кожа, лющеща се, бледо жълтеникава, студена, груба. Подпухнало лице, окапват веждите, косата и ноктите – чупливи, гласът става по-груб, лигавиците – оточни. Главоболие, намалена памет, сънливост, брадикардия, запек, безапетитие, мускулна слабост, аменореи, намалено либидо, стерилитет. Диагноза – хормонални изследвания – ниски Т3 и Т4, висок ТСХ. Ехография. Лечение – заместително с тиреоидни препарати (заместително), Л. Тироксин.