Лекции по Медицина

5. Хроничната обструктивна белодробна болест /ХОББ/

Хроничната обструктивна белодробна болест е заболяване на белите дробове, което се характеризира с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища - частично или напълно необратимо. Ограничението на въздушния поток се дължи на възпаление на белодробната тъкан (паренхим), породено от вдишването на газове и частици от околната среда. ХОББ включва два основни компонента – хроничен бронхит и белодробен емфизем. Хроничният бронхит се определя като наличие на възпаление в дихателните пътища, в резултат на което се получават кашлица и храчки, продължаващи не по-малко от 3 месеца в две последователни години. При хроничния бронхит настъпва преструктуриране на стената на дихателните пътища, вследствие на което се стеснява отвора (лумена) на бронхите. Това води до трайно ограничение на въздушния поток в тях. Белодробният емфизем е трайно разширение на белодробните алвеоли (мехурчета), в резултат на разрушаване (деструкция) на еластичните влакна в стените им. Деструкцията на алвеолните стени причинява колапс на малките въздухоносни пътища (бронхиоли), вследствие на което се нарушава функцията на белите дробове. Рисковите фактори за ХОББ могат да бъдат: ендогенни-фактори от организма на човека и екзогенни-фактори от околната среда. Основният екзогенен рисков фактор е тютюнопушенето. Други рискови фактори са: замърсеният атмосферен въздух, честите инфекции на дихателните пътища, интензивната и продължителна експозиция на вредни вещества в работната среда (прахове и химикали), социално-икономическият статус (напр. нисък прием с храната на антиоксидантните витамини А, С и Е и други), полът, възрастта и други. Главните симптоми на белодробния емфизем са задух при усилие и покой, хронична кашлица и различно по количество и вид храчки. Вдишването е кратко и повърхностно, а издишването удължено и придружено от свиркащи хрипове. Гръдният кош е разширен главно в преднозаден диаметър. Поради кислороден недоимък се появява бледа цианоза по видимите лигавици на устата. В по-напреднал стадий на белодробен емфизем настъпва прогресираща дихателна и сърдечна недостатъчност. Често усложнение на болестта е пневмонията и плеврофиброзата. Лечение на ХОББ. Радикално лечение не съществува, има само контрол върху симптомите на заболяването. Ключовият момент в лечението е прекратяване на тютюнопушенето. Кашлицата не трябва да се подтиска с медикаменти, защото тя е защитен механизъм за ефективно очистване на бронхите. Лечението на храчките е свързано с втечняване на секрета, като най-доброто средство за това е достатъчния прием на течности – минимум 1,5 л дневно. При обостряне на състоянието се прибавят и лекарства, наречени секретолитици. Задухът се лекува с медикаменти, разширяващи бронхите, (бронходилататори), предписани от лекар.