Лекции по Медицина

17. Хронично белодробно сърце

Хроничното белодробно сърце представлява хипертрофия и дилатация на дясна камера с или без дясна сърдечна недостатъчност, резулатат н азаболяване на белите дробове, гръдния кош или белодробните съдове. Етиология – Хроничен бронхит, белодробен емфизем, ХОББ. БЕлодробна туберкулоза с фибросклероза на белите дробове, Деформация на гръдния кош и др. Патогенеза- Хроничното бел. Сърце независимо от етиологията си е последица на повишено налягане в белодробната артерия и повишено белодробно съдово съпротивление. Дясната камера хипертрофира, дилатира и декомпенсира вследствие увеличената работа, която извършва при систоличното изтласкване на кръв при повишено съпротивление. Хемодинамика – характеризира се с нормално белодробно капилярно налягане, повишена белодробно съдово съпротивление, налягане в дясна камера. При дясна СН се повишава и крайното налягане в дясна камера, налягането в дясното предсърдие и периферните вени. Поради хиперволемията ударният и минутният обем могат да бъдат нормални и в декомпенсираният стадий на хронично белодробно сърце. Клинична картина--Компенсиран стадий- доминира хроничния бронхит и белодробния емфизем- кашлица, експеторация, лесна умора и задух при усилие, сухи хрипове. Прояви на пулмонална хипертония и деснокамерна хипертрофия, синусов ритъм, глухи сърдечни тонове без шумове. Компенсиран стадий – белодробна недостатъчност, която доминира в клиничната картина- задух топла цианоза. Белези на деснокамерна СН.-подути шийни вени, застойно увеличение на черния дроб, периферни отоци и др. Лечение- От основно значение е да се лекуват изостреният възпалителен бронхо- пулмонален процес, бронхиалният спазъм, белодробната недостатъчност. Да се намали физическат аактивност, да се избягва прехранването и увеличаването на телесното тегло, безсолна храна, кашлицата не трябва да се потиска- бронхиален дренаж, кислородо лечение и др.