Лекции по Медицина

2. Инхалационна анестезия – ендотрахеална, маскова

Анестетикът се въвежда през дихателните пътища във вид на пари или газове.
Ендотрахеалната анестезия се основава на въвеждането на тръба в трахеята, уплътняване на пространството между тръбата и трахеята и свързване на тръбата с наркозен апарат, от който се подават О2 и анестетични газове. Ендотрахеалните тръби биват:
• Обикновена ендотрахеална тръба за коремната хирургия – в дисталния си край има маншет, свързан с тръбичка, завършваща извън устата на болния с контролно балонче. Маншета се раздува със спринцовка и контролното балонче показва дали и колко е раздут маншета. Маншета предпазва от аспирация на стомашното съдържимо в белите дробове. Разграфени са на сантиметри, за да ориентират за дълбочината на въвеждане. Предназначени са за еднократна употреба .
• Армирани тръби с метална спирала, за да не се пречупи при прегъване. Използва се в неврохирургията.
• За деца- специални детски тръби
• За новородени – тръба на Cool- до 4см. Тръба с удебеление, за да спира…… При деца се избягват тръби с маншет до 9год. за продължителна анестезия, т.к. има опасност от некроза на дихателната лигавица
За гръдна хирургия се използват:
• Двупросветни(двуканални)тръби – отделно се снабдяват двата бели дроба с анестетик и О2, нар.се тръби на Карленс
• Ендотрахеални тръби- използва се при отстраняване на единия дроб.
Въвеждането на тръбата в трахеята се нар. интубация. За да се въведе тръбата е необходимо балният да е в безсъзнание и релаксация, директна ларингоскопия с помощта на ларонгоскоп.
Безсъзнание с венозен анестетик с кратко действие.
Релаксация – отпусната мускулатура – въвежда се релаксант с кратко действие, който спира дишането.
Извършва се директна ларингоскопия с ларингоскоп и под контрола на зрението тръбата се въвежда през гласната цепка (рима глотирис).
Ларингоскопа има дръжка и лъжица (шпатула). В дръжката се поставят батерии за лампата. Лъжицата е с различни размери, които се сменят.
Интубацията бива: оротрахеална и назотрахеална( при работа в устата се използва щипката на Мажил).
След въвеждане се прави проверка за местоположението на тръбата чрез аускилтация. Болният се обдишва чрез балона.
При по-дълбоко въвеждане на тръбата тя отива в десния бронх и вляво няма да чуем дишане.
Показания за ендотрахеална интубация :продължителни операции, които изискват добра мускулна релаксация и изкуствено дишане(коремна хирургия); лицево-челюстна и неврохирургията, където е необходимо да се осигури на хирурга свободен достъп до оперативното поле; гръдна хирургия(белодробна и сърдечна); за поддържане на свободно проходими дих. пътища – при притискане и изместване на трахеята(струма, фрактура на шийни прешлени), при опасност от аспирация на повърнати стомашни материи; за неанестезионни цели при болни с дих.недостатъчност, които изискват продължителна изкуствена вентилация.
Изваждането на тръбата от трахеята се нар. екстубация. След почистване на дих. пътища от секрети, при събуден болен – възстановено съзнание и дишане.
След интубиране на маншета- изваждане на въздуха от тръбата.
Маскова анестезия – свързването на дих. пътища на болния с апарата става чрез маска. Приложима при краткотрайни операции, които не изискват дълбока релаксация.
Недостатък- опасност от попадане на стомашно съдържимо в трахеята.
Маската има различни размери и трябва да приляга плътно на носа и устата, трябва да е прозрачна.