Лекции по Медицина

5. Образни методи за изследване на сърцето и съдовете

При сърдечни заболявания стандартните изследвания, които се предлагат са: ехо, радионуклиди и рентген (неинвазивни).
1. Ехо – дава морфологична и функционална информация. Тя е най – добрият метод за изследване на сърдечните клапи, морфологията и обема на сърдечните кухини, за определяне дебелината на вентрикулната стена и за диагностициране на интралуменални маса (сърдечни тумори).
2. Доплер ултразвук – е полезен метод за определяне скоростта и посоката на кръвния ток през сърдечните клапи и вътре в сърдечните кухини.
3. Радионуклидни изследвания – изобразяват биологичните параметри: миокарден кръвен ток, камерен контрактилитет, но дават малко анатомични детайли.
4. Рентгенографията – дава отражението на сърдечните заболявания върху белите дробове и плевралните пространства, но от друга страна дава ограничена информация за самото сърце. Сърдечната рентгеноскопия се използва рядко и обикновено за наблюдение на движението на калцифицирани клапи и сърдечни калцификати.
5. ЯМР – осигурява функционална и анатомична инфомация, но се използва при много специфични заболявания.

Неинвазивини методи.
1. Рутинна рентгенография.
Предно задна проекция, лява странична проекция. Лицевата проекция трябва да е добре експонирана, преекспонирана, за да се видят сърдечните контури, двойния релеф на лявото предсърдие, клапни калцификати. Белите дробове трябва да бъдат изследвани за наличие на сърдечна недостатъчност или нарушения на кръвотока. Вече не се интерпретира формата на сърдечната сянка, а се анализира белодробното кръвообръщение. При рентгенография на сърцето се прилага и контрастиране на хранопровода, за отчитане на големи сърдечни кухини при лява странична проекция.

2. Ехо.
Съществуват три основни метода:

М – mode. Продължително сканиране за определен период от време със звуков сноп с големина на молив, насочен към съответната структура. Този метод позволява измерване на камерните кухини, както и дебелината на стените им. Може да се диагностицира и патология в движението на клапите и да се определи тежестта и.

Двуразмерно секторно сканиране (2D). Представлява вентрикулообразен срез на сърцето в движение, което може да се фотографира или да се запише на филм. Стандартното изследване е комбинация от образи по късата и дългата ос, заедно с т. нар. четирикухинен изглед.
Нововъведение: езофагеална ултразвукова сонда, която оглежда сърцето отзад.

Dopler – Ехо кардиография. Честотата на вълните се променя в зависимост от скоростта на движещата повърхност, в която те се отразяват. Когато се използват доплерови методи червените кръвни клетки служат за отразяваща повърхност и по описания начин може да се изчисли скоростта им за дадена посока. Доплеровото изследване на потока се използва за:
Количествена оценка на пресорните градиенти спрямо стенотичните клапи.
Измерване на сърдечния удар.
Откриване на клапна регургитация.

Цвтен Доплер – посоката и скоростта на потока се оцветяват от цветен код. Много полезно изследване при комплексно конгенитално заболяване на сърцето. Дава възможност да се открият множествени или атипични септални дефекти в камерата.

3. Радионуклидни изследвания.
Използват се главно два метода:

Миокардна перфузионна сцинтиграфия. С 201Та (Талий). Приема се от миокардните клетки като K+. Инжектира се в кръвния ток и областите с намалена перфузия се проявяват с намалено натрупване на радионуклида. Мястото и размерите на исхемичната зона могат да бъдат установени. Може дори да се направи разлика между исхемична и инфарктна област. Използва се за диагностициране на ИБС, полезно е при пациенти със стенокардна болка, при които е несигурен произхода и.

Радионуклидна ангиокардиография. С 99Тс. Той се свързва с еритроцитите. Сърцето се изобразява с гама камера. Необходимо е да се регистрират данните от 400 – 500 сърдечни цикъла, за да се получи добро изображение. Получените радиограми се използват, за да се изчисли фракцията на изтласкване на камерите при пациенти с клапно заболяване и миокардни нарушения, както и за анализ на движението на стените на сърцето при ИБС.

4. Томография.
С конвенционално оборудване има малка роля, поради двойното време на скениране. Перикардни изливи и кардиални тумори се разпознават, но могат да бъдат визуализирани на ултразвук.

5. ЯМР.
Бързодвижещата се кръв не показва сигнал и представлява естествена констрастна среда. При Т1 изображение тя се вижда черна. ЯМР може да покаже детайли на:
1. Комплексно конгенитално сърдечно заболяване.
2. Миокардно заболяване.
3. Детайли от големите съдове (дисекираща аневризма).
4. Заболявания на перикарда.
5. Интракардиални тумори. Резултатите са по – добри от изследването с ултразвук.

Бързо изобразяване (fast imaging). Образите се получават за много кратко време спрямо стандартните методи. Изображенията са подвижни (филмови) еквивалентни на томографските киноангиограми.

Инвазивни методи.
1. Ангиокардиография.
Катетри под скопски контрол в кухините на сърцето и в съдовете, които водят или отвеждат от тези кухини. Инжектирането на контраст през катетрите дава изображения на сърцето и големите съдове.

2. Коронарография.
Дава детайлна информация за коронарните артерии: стеноза, оклузия, колатерали, аномални съдове. Широко практикувана при пациенти за сърдечна хирургия (реваскуларизация на коронарни артерии). Катетърът се въвеждат през a. femoralis чрез техниката на Зелдингер. Той минава селективно през отворите на всяка коронарна артерия. Инжектира се 4 – 7 мл контрастна материя, която се наблюдава под скопски контрол с видео или кинозаписи, които се правят симултантно.