Лекции по Медицина

4. Кадрите в рехабилитацията

Кадрите са един от трите основни компонента в структурата и организацията на рехабилитацията. Не е възможно провеждането на ефективна и съвременна рехабилитационна дейност, ако няма нови квалифицирани и специализирани кадри в областта на рехабилитацията. Голямото разнообразие както в науката, така и в практиката в процеса на рехабилитацията налага да бъдат подготвени и необходимите кадри. Многопосочната дейност в рехабилитацията медико-биологична, социална и трудово професионална изисква подготовката и ангажираността на кадри от разнороден вид. Тези основни видове рехабилитационна дейност имат свои специфични кадри със строго определени задачи за изпълнение. Независимо, че кадрите участват в провеждането на рехабилитационния процес преследващ една обща цел, възстановяването на увредения индивид и неговото ресоциализиране, техните задачи и методи на работа се различават съществено. Това налага по-специфична диференциация в тяхната дейност. Тази дейност зависи не само от вида на рехабилитацията, но и от различните нива на обслужване. Отделните заведения за рехабилитация имат свои кадри, които осъществяват задачите на рехабилитацията на отделните видове и нива на обслужване. В рехабилитацията кадрите се групират главно в три основи групи:
1. Кадри на медико-биологичната рехабилитация. Основните медицински кадри, които работят и имат пряко отношение към тази група са:
o Лекарят. Той е основното и най-важното звено в рехабилитационния процес независимо в каква специалност работи – ортопед, невролог, или друга специалност. Неговата отговорност е и най-голяма. Това изисква лекарите, които се занимават с проблемите на рехабилитацията да имат по-широка подготовка от тесните специалисти, да познават добре рехабилитационните мероприятия с оглед правилното водене на рехабилитационния процес. Освен мероприятията на медицинската рехабилитация, лекарят занимаващ се с рехабилитация трябва да познава основните мероприятия в социалната и в трудово-професионалната рехабилитация. Задачите на лекаря, занимаващ се с рехабилитация са многобройни и отговорни, но те се конкретизират в няколко по-основни:
- Да преценят внимателно състоянието на болния и да спазват стриктно основните принципи на рехабилитация.
- Да изяснят до колко е запазен и има ли рехабилитационен потенциал, който със средствата на медицинската рехабилитация да бъде доразвит.
- Да се представи на рехабилитационния екип болният за рехабилитация като трябва да му бъде подготвена индивидуална рехабилитационна програма, която да е съобразена със степента на увредата, пола, възрастта и професията на болния.
- Ежедневно да следи за изпълнение на програмата и своевременно да прави корекция в прилаганите средства, ако това се налага.
- При нужда повторно да бъде представен болният на рехабилитационен екип за промяна на програмата.
o Кинезитерапевтът. Това е най-близкият помощник на лекаря и има за задача да участва активно в изготвяне на рехабилитационната програма на болния. Той създава план програма за кинезитерапевтичен подход и ръководи рехабилитацията в този процес. Той е отговорен и за подбирането на най-подходящите средства от кинезитерапията, които ще позволят и дадат най-добрия възстановителен ефект. Кинезитерапевтите изготвят кинезитерапевтичната програма в рехабилитационния процес и следят за нейното правилно и качествено изпълнение от рехабилитаторите. При изготвянето на тази програма кинезитерапевтът получава инструкции от лекаря и се съобразява с възрастта, пола и вида на заболяването, както и със стадия на развитието й. Съобразно тези обстоятелства кинезитерапевтът назначава активна или пасивна кинезитерапия. В редица случаи той извършва различни тествания – силата на мускулите, агометрия (обема на движенията), силата на болката и др. Освен това кинезитерапевта извършва и практическа дейност като работи с най-сложните и замразени случаи. Кинезитерапевтът е този, който въвежда нови и съвременни кинезитерапевтични методики и активно допринася за повишаване подготовката на рехабилитаторите.
o Медицинската сестра. Тя е лицето, което стои най-близо до лекаря в процеса на рехабилитацията. Тя е и първият му помощник и до голяма степен от нея зависи правилното и навременно изпълнение на рехабилитационната програма. В зависимост от вида на медицинската рехабилитация и заведението, в което се провежда тя медицинската сестра взема най-дейно участие в навременното и точно отпускане на средствата на медицинската рехабилитационна дейност. Медицинските сестри вземат дейно участие в обучението в дейности от ежедневния живот. Като например – да научи болният да се облича, да се съблича, да се храни, да се премества от едно място на друго (легло в инвалидна количка и обратно, от леглото на санитарния стол и др.). Тя следи за новости в областта на рехабилитационната дейност; тя едновременно е и най близо до болния. Ако е добър професионалист болният ще й вярва изключително много.
o Трудотерапевтът – В редица страни трудотерапевтите преобладават над рехабилитаторите. Трудотерапията е активен метод с доказано място при провеждането на медико-биологичната рехабилитация. Обикновено тази длъжност у нас се изпълнява от трудоустроени рехабилитатори. Предимството на трудотерапията пред активната кинезитерапия е, че едно движение с лекота може да бъде извършено стотици пъти, докато при активната кинезитерапия подобно движение може да бъде извършено максимум до десет пъти. Получава се много по-бърза умора и втръсване. (Имаме фрактура в лакътна става – например. Трудотерапевтът показва на болния как да тъче – в тъкането пациентът го прави стотици пъти движението. Ако това движение е дадено от кинезитерапевта – болният ще се измори, ще му втръсне и няма да го направи повече от 10 пъти.). Задачите на трудотерапевта са да подбере най-добрите и подходящи видове трудова дейност за болния. Той работи аналитично. Трудотерапията може да бъде включена дори в много ранен етап. Това обикновено са дейности, които са елементарни и така в полулегнало положение болният може да извършва някаква дейност. Трудотерапевтът работи под прякото ръководство на кинезитерапевта. От него и трудотерапията не се търси някаква икономическа изгода. Той може да унищожи суровина, но това не ни интересува. Интересуваме се само от подобряване на състоянието на болния, чрез засилване силата на мускулите, повтаряне на движенията и т.н. Трудотерапевтът инструктира болния, как трябва да направи едно действие. Съблюдава се също и техниката за безопасност, за да не се нарани болният.
o Логопеди. Този вид кадри в рехабилитацията играят важна роля. Те намират много важно дори водещо място при т.нар. афазии (в следствие на инсулт, или черепно-мозъчна травма, когато се засяга центъра на говора) – с подходящи методи болният се научава да говори – частично или пълно.
o Психолозите. Те също са водещи при психо-социалната рехабилитация. Те са задължителен член на рехабилитационния екип. Те определят чрез тестове, например в груповата терапия да участват хора, които си пасват, които имат близки интереси и виждания. Психологът активно работи за подобряване на психоклимата както в рехабилитационното заведение, така и в социалния дом.
o Социални работници. Те са водещите при провеждането на социалната рехабилитация. Те също са задължителен член в рехабилитационния екип. Те са натоварени с отговорната задача за разрешаване на социалните проблеми на болния. Те имат за задача да докладват пред рехабилитационния екип положението на социалната анамнеза, извършват социална диагностика на базата, на която решават и социалните проблеми, които са многобройни и от най-различно естество.
o Педагози. В редица рехабилитационни заведения болните престояват с месеци и години. Така например в Момин проход децата, които са с полиомиелит престояват по една учебна година. За да не губят учебната година с тях работят педагози, които им преподават материал, провеждат текущ контрол, изпитват ги и на края на годината издават протокол.
2. Кадри за социално-правна рехабилитация.
3. Кадри, провеждащи трудово-професионалната рехабилитационна дейност.