Лекции по Медицина

17. Кислородолечене

Покания – рО2 м/у 50 и 60mmHg, PaO2 – 40-50 mm/Hg витална индикация. 30 mm/Hg – при хронично болни. Назален катетър – трябва да се постави достатъчно дълбоко до назофаринкса, за целта се измерва разстоянието от носа до ушната висулка и се вкарва на това разстояние. Кислородни очила – поставят се в двете ноздри. Чрез катетър не се подават повече от 6л (44% О2), т.к. назофаренгеалното пространство не събира повече от 6л. Ако дадем 1л. – 24% О2, 2л – 28%, 3л – 32%, 4л – 36%, 5л – 40%. Кислородната маска не се дават по-малко от 5-6л и спираме на 7-8л (5-6л – 40% вдишан О2, 6-7л – 50%, 7-8л – 60%). Ако пуснем под 5-6л пациента ще вдишва собствените си газове. Кислорода да е затоплен и овлажнен. Кислородотерапията е постоянна/непрекъсната докато има потребност. Токсичност на О2: -ретролентална фиброплазия при новородени – увреждане на очите при поставяне в кувьоз и пускане на О2 на 100%; -бронхо-белодробна дисплазия; -мозъчна вазоконстрикция; -хемолиза (2,3,4 при възрастни) . Кислоородотерапията се прави под контрола на кръвно-газовия анализ. Хипербарна оксигенерация (подаване на О2 под налягане): чрез барокамери. Показания: ОДН, отравяния, мозъчни увреждания, периферни съдови нарушения, периферни неврити. Принципа е да се разтвори О2 в плазмата като това става по налягане. Нормално кислорода се носи от еритроцитите, в плазмата има по-малко, затова с хипербарната камера го вкарваме в плазмата и от там той по-лесно влиза в тъканите без да е зависим от Er.