Лекции по Медицина

8. Кохортни епидемиологични проучвания. Основни характеристики. Изчисляване на относителен риск

Определение – кохортни проучвания са аналитични проучвания в които група от индивиди се дефинират на базата на наличие или отсъствие на предполагаем рисков фактор.

Основни характеристики на кохортните проучвания – кохортата е група от здрави лица, подбрани от популацията по определен признак. Групата се проследява във времето за отчитане проявата на определено заболяване. Кохорта означава 1/10 от легиона който се движи с еднаква стъпка в строя. Лицата в кохортата се подбират по определен признак – родени в една и съща година.

Цел на кохортните проучвания – да дадат отговор на точно формулирана хипотеза.

Задачи на кохортните проучвания:
1. Да характеризират настъпилите промени в изучаваните явления
2. Да разкрият тенденцията в развитието
3. Количествено да измерят промените и причините които са ги породили.

Класификация на кохортните проучвания
1. Вход – на входа са здрави лица разпределени в две подгрупи. Това се експонирани или неекспонирани – под влиянието на известен или хипотетичен фактор.
2. Изход – след определен период от време са откриват възникналите в членовете на кохортата последствия за здравето

Количественото измерване на последствията става чрез сравняване на честотите на появилите се събития.

Видове кохорти:
1. Затворена – не променя състава си освен в случаите на смърт. Всички лица се проследяват за един и същи период. Може да се изчисли кумулативната заболяемост (CI).
2. Отворени – те променят състава си поради включване на нови лица или отпадане на други. Поради това членовете на кохортата се проследяват за различен период от време.

В зависимост от признака време кохортните проучвания биват:

1. Проспективни – започват в определен момент от настоящето и продължават в бъдещето. Пример е Фрамингамското проучване – от 1949 г. Проучват се 5259 мъже и жени, на възраст от 30 до 59 г. Проучването е продължило 30 г. Целта е била да се изследва причинно-следствената връзка на рисковите фактори за възникването на болести на кръвообръщението. Лицата са проверявани на всеки две години, като е изследвано кръвното, холестерола, цигари, захар. Установява се голяма разлика в риска между групите с различен рисков фактор. Предимства на проспективно – планират се специално, точни са, дават добри резултати, могат да се изследват различни болестни резултати, резултата се публикува във водещи списания в света.

Недостатъците на проспективните проучвания – имат висока цена, необходим е дълъг период за проследяване. Могат да бъдат оценени само факторите които са предварително заложени в методиката на проучването

2. Ретроспективни – започва в момента когато въздействието на експозицията се е състояло, заболяването е възникнало, кохортата се определя въз основа на данни от миналото. Наричат се още исторически. Пример е влиянието на експозицията на азбест при фермери, на работници. Предимства на ретроспективните – те са по-евтини, по-бързи, работи се с минала информация. Недостатъци на ретроспективните – по-неточни са защото се променят стари неща, зависят от прецизността на записа от миналото, от миграцията и други процеси се губят хора. Ока загубилите се са повече от 50% от кохортата тези данни не се публикуват

3. Амбиспективни – за кохортата се събират данни ретроспективно и проспективно. Пример е проучването в Херт Форт Шир – целта е била да се установи връзка между високото тегло на новородените и развитието на болести на органите на кръвообръщението. Наблюдавани са лица родени преди 1930 г.( т.е. информацията е от миналото), и е проспективна защото продължава. Това проучване е двупосочно. Предимства на амбиспективните – дават богата информация защото са двупосочни, спестяват време и средства. Недостатъци на амбиспективните – те са по-неточни от проспективните.

Анализ на данните – създава се таблица 2по2 (четирикратна таблица). На хоризонталните редове е броят на експонираните и не експонираните. На вертикалните редове е броят на болните и здравите. Изчислява се CI 1. в статистически смисъл кумулираната заболяемост е риска на индивида в популацията да заболее през определен период. След като се изчисли CI 1 и CI0 се изчислява относителният риск RR = CI 1/ CI0. RR измерва колко пъти е по-голяма вероятността експонираните лица да развият даденото заболяване в сравнение с не експонираните.