Лекции по Медицина

2. Конвенционална рентгенография

Фотографски ефект.
Рентгеновите лъчи предизвикват потъмняване на емулсията на проявен фотографски филм. Ефектът на рентгеновите лъчи обикновено се усилва от флуоресцираци екрани, излъчващи светлина, когато се подложат на облъчване (усилващи фолиа).
Рентгеновият филм е между две усилващи фолиа в специални касети. Когато се експонира, обикновено светлината от усилващите фолиа води до потъмняване на проявения филм.

За бъдещето! Сензорна плака на мястото на касетата – и се експонира. Образът е дигитален и се появява на телевизионен екран – безфилмови болници.

Контрастни материи при КТ и конвенционална рентгенография.
Рентгеновите контрастни материи се използват да се диагностицират структури или болестни процеси, които са невидими по друг начин – бариева каша за ГИТ. Заедно с прилагането на газове – рентгенонегативен контраст се получава двойно контрастна методика, която представя повече детайли от стомашната и чревната лигавица.
Всички други рентгенонепрозрачни материи се базират на йод в разтвор, който абсорбира рентгеновите лъчи и действа като контрастна материя. Съществуват 4 етапа в развитието на контрастни средства.
1. Търсене на контрастиращ материал – йод.
2. Стабилно свързване на йод с органична молекула – трийодбензоена киселина.
3. Подобряване селективността и специфичността – развитие на въвеждащите материали и сканиращата техника.
4. Намаление на осмоларитета до изотоничност – нейонни димери.
Водноразтворимите контрастни материи (урографии, ангиографии и контрастно усилване при КТ) изискват големи дози с висока скорост на инжектиране, за да се създаде рентгенова непрозрачност. Те трябва да отговарят на 4 условия.
1. Добре поносими
2. Да не водят до алергии
3. Да не създават рискови ситуации
4. Да не бъдат скъпи
Въвеждането на нейонните нискоосмоларни контрастни материи (като Visipak) е предимство – с малък осмоларитет, отколкото йонните контрастни средства, които са в масова употреба (като Omnipak, Isovist, Ultravist). Новите контрастни материи са твърде скъпи.

Класическите странични ефекти на контрастните материи.
1. Токсични – дозозависими до около 75%.
2. Алергични – недозозависими до около 25%.
Токсичната дозозависимост се дължи на осмотоксичността, моларната токсичност, ниската хидрофилност и директното влияние на биологични каскадни механизми. Алергичната недозозависимост се причинява от отделяне на медиатори (хистамин), активиране на системата на комплемента, от алергична предиспозиция и др.

Странични реакции след влагане на контрастни материи.
1. Кожно - лигавични реакции – еритем, уртикарии, едем.
2. Сърдечно – съдови – тахикардии, брадикардии, стенокардна болка, увеличаване или намаляне на артериалното налягане.
3. Вегетативна система – саливация, повдигане, ксеростомия, потене.
4. Дихателна система – тахипнея, кашлица, ринорея, бранхоспазъм, едем на глотиса, респираторен дистрес синдром, белодробен оток.
Много от тези ефекти са свързани с осмоларитета на контраста. Ето защо при новите нискоосмоларни контрастни материи са по – редки и по – слабо изразени.

Visipak –3 ml/s до 100 – 120 ml. Пациентът даже не се е усетил.

Пациентите получават усещане за топлина, разпределена по тялото. При по – концентрирани разтвори – болка в рамото от веностаза. Ръката трябва да се вдигне в края на инжекцията. Кантраст извън вените е много болезнен – проявяват се като бронхоспазъм, ларингеален оток, хипоксемия. Еритем, уртикария, едем – изчезват при прилагане на кислород.
Един на 160 000 умира при инжектиране на йонна контрастна материя. Пациенти с алергични прояви са по – склонни към такива реакции. Те се премедикират с Prednisolon (40 mg) 12 – 18 часа преди изследването.

Рискови групи.
I. Пациенти с по – висок риск от средния – деца с риск за повишаване плазмения осмоларитет поради високоосмоларни контрастни материи.
II. Възрастни пациенти - зле възприемат инжектираното вещество.
III. С известно сърдечно заболяване – аритмия.
IV. Бъбречна недостатъчност, миелом, тежкоизразен диабет.

Класификация на рентгеновите разтворими контрастни средства.
1. Йонни мономери – високоосмоларни контрастни средства.
2. Йонни димери - нискоосмоларни контрастни средства.
3. Нейонни мономери - нискоосмоларни контрастни средства.
4. Нейонни димери (изотонични на кръвта) – OSM=290 osm при концентрация 380 mg/l.

Вече е прието, че изборът на техники се определя от тяхната разделителна способност, нуждата от промяна на контрастната чуствителност и цената.

Суспензии от колоидни железни окиси – повлияват Т2 релативността при ЯМР. Този тип контрастни средства се натрупва в ММС и намаля интензитета на нормалната чорнодробна тъкан, без да променя повечето фокални лезии.
Търсене на лимфно разпространени метастази – механизмите за включване на контрастното средство в лимфните възли са много по – трудни отколкото включването им в черния дроб.

Това и аз не го разбирам, ама ще ви го продиктувам. Може и да ви потрябва някъде!
Доц. Балев.

Синтезиране на макромолекулни съединения – по – големи молекули могат да престоят в кръвта по – дълго време и да подобрят КТ и магнитно резонансната ангиография.

Лечение при поява на непоносимост към контрастни средства.
1. Кортикостероид венозно дo 2 – 3 минути в доза 50 mg. При животозастрашаващи състояния дозата може да се повиши до 30 mg на kg тегло. Катетърът се оставя във вената, за да се запази достъпа.
2. Подаване на кислород.
3. При съдова инсуфициенция и шок – норадреналин 5 mg в 500 ml течност, дозирана до 10 – 20 капки в минута. При спиране на сърцето - енергичен натиск, изкуствено дишане, трахеална интубация, подаване на кислород, 0,5 mg Orciprenalin интракардиално (в краен случай). При камерна фибрилация – дефибрилация, 5 mg Procainamid.
4. При белодробен едем – бързодействащ диуретик венозно, инфузия на 100 ml 40% глюкоза, бързо насищане със сърдечен гликозид, Strophantin венозно – 0,125 – 0,250 mg. При астматичен пристъп – теофилинов препарат. При обструкция на ГДП – трахеотомия.
5. При церебрални проблеми – 10 mg Diasepam мускулно или венозно.
6. При алергични симптоми – кортикостероид, антихистаминов препарат, калциев препарат.