Лекции по Медицина

4. Кости на черепа

Според PNA се описват в две групи: кости на черепа(ossa cranii) и кости на лицето (ossa faciei). Костите на черепа са 10, 5 от които единични и 5 – двойни.
I. Кости на черепа
1. Тилна кост – os occipitale е
2. Слепоочна кост – os temporale д
3. Теменна кост – os parietale д
4. Клиновидна кост -. os sphenoidale е
5. Решетъчна кост – os ethmoidale е
6. Челна кост – os frontale е
7. Носова кост – os nasale д
8. Слъзна кост – os lacrimale д
9. Долна носова мида – oncha nosales inferior д
10. Ралник – vomer е

ІІ. Кости на лицето
5 от които 3 двойни и 2 единични
1. Горна челюст – mandibula д
2. Небцова кост- os palatinum д
3. Скулова кост – os zygomaticum д
4. Долна челюст – maxilla е
5. Подезична кост – os hyoideum е

За разлика от други примати, лицевият към мозъковия дял се отнася 1:1. Това е резултат от редукцията на дъвкателния апарат и силното развитие на главния мозък.
При разглеждането на черепа като цяло, на него се описват черепен покрив (calvaria), предна повърхност (норма), странична повърхност, вътрешна черепна основа (basis cranii interna), външна черепна основа (basis cranii externa). Черепния покрив се ограничава от черепната основа, от линия, която минава през външната тилна изпъкналост, горната тилна линия, основа на сисовидния израстък, горния край на външния скулев израстък на челната кост, както и над очния ръб на същата кост. По предната повърхност на черепа се описва двойна очница - орбита, в която се разполага очната ябълка и носовата кухина (cavitas nasi). По страничната повърхност се намират слепоочната ямка (os temporalis), скуловата дъга (arcus zygomaticus) и постслепоочната яма (fossa infratemporalis). По външната черепна основа се разполагат канали, отворени цепнатини, през които влизат или излизат черепни нерви и кръвоносни съдове. По нея се наблюдава костното небце и конделите на тилната кост (palatum osseum). По вътрешната черепна основа се оформят 3 ями, разположени на различна височина – предна, средна и задна, върху които залягат структури на главния мозък.

Съединение на черепа

Костите, изграждащи черепа се съединяват преобладаващо посредством една от разновидностите на влакнестите съединения – шевове. Челната, теменната и тилната се съединяват чрез зъбчати шевове. Зъбчатия венечен шев съединява челната с 2 теменни кости, сагиталния шев – 2 теменни кости помежду им, а ламбовидния шев – 2 теменни с най-голямата част на тилната кост – люспата.
Люспестият шев свързва люспата на слепоочната кост с теменната кост и голямото крило на клиновидната кост. Костите на лицето се съединяват с третия вид шевове – плоски. Костите по основата на черепа се съединяват с влакнести синхрондрози от влакнест хрущял.
Някои от тях в последствие се заменят от костна тъкан. От костите на черепа, единствено долната челюст е съединена посредством синовиално съединение – долно челюстна става. Тя е комбинирана, в нея се извършват 3 основни движения:
- отдалечаване и приближаване на долната челюст към долната
- придвижване на челюстта напред, встрани и в основно положение
- странични движения
Подезичната кост осъществява съединението си с основата на черепа посредством 2 дълги шиловидно подезични връзки. Тази кост единствена няма директен контакт с останалите кости на черепа. Черепът е свързан с гръбначния стълб посредством комбинирана атласно - тилна става, в изграждането на която участват кондилите на тилната кост и горните ставни ями на І-ви шиен прешлен. Тази става е двуосна. Около сагиталната ос се извършва отвеждане на главата – наклон встрани и привеждане (връщане в основно положение). Около втожрата ос (фронталната) се извършва сгъване и разгъване , т.е. наклон на главата напред и назад. Към същината на черепа се описват още: странична и медиална атласно-аксиални стави, осъществяващи съединението между І и ІІ шиен прешлен.