Лекции по Медицина

27. Реанимация и интензивно лечение при давене и удавяне

Давене – измененията в организма се развиват на фона на налично или угасващо кръвообръщение.

Удавяне – покрива се с периода на клинична и биологична смърт.

Патофизиология на удавянето: значение имат няколко фактора
1. Количество вода – попадналата в белите дробове вода много бързо се резорбира от алвеолите и попада в циркулацията. С водата попада планктон. Дихателните пътища се запушват с вода, пяна и планктон. Често има аспирация на стомашно съдържимо, която е в основата на тежък и фатален оток на белите дробове (синдром на Менделсон). Голяма част от давещите се развиват рефлекторен ларингеален или бронхиален спазъм или рефлекторна смърт и терминално аспириране на вода в дихателните пътища.
2. Характер на водата: Солената вода причинява: хипоксия, хиперкапнея. Сладката вода причинява: хипоксия, хиперкапнея, хемолиза – разпадане на Er, което предизвиква отделяне на калий, който води до камерни фибрилации.
3. Температура на водата. Ниската температура може да доведе до ритъмни нарушения и сърдечна смърт, но от друга страна има протективно действие за мозъка.

Реанимационни мерки:
Във водата: Освобождаване на дихателните пътища; изкуствено дишане чрез шнорхел.
На брега: Положение на пострадалия с глава към водата (за да използваме естествения наклон на брега ако има нещо да изтича); Осигуряване на проходими дихателни пътища; Изкуствено дишане “уста към уста”, “уста към нос”; Сърдечни компресии (100 в минута).
В медицинския пункт: Провежда се разширено поддържане на живота – Ендотрахеална интубация; Изкуствена вентилация на белите дробове с респиратор; Кардио-циркулаторна терапия: адреналин, дефибрилация; Корекция на ацидозата (натриев бикарбонат); Диуретици; Бронходилататори; Кортикостероиди; Инфузионна терапия; Стомашна сонда; Уретрален катетър; Затопляне.

Дългосрочната прогноза зависи от церебралните усложнения!
Преживелите удавяне се насочват към ОАИЛ!