Лекции по Медицина

9. Мускулни релаксанти-средства, приложение, антидоти

Мускулни релаксанти – фармакологични средства, при инжектирането на които се постига отпускане(релаксация)на напречно-набраздената мускулатура, чрез възпрепятстване на синаптичното предаване на импулсите.

Деполаризиращи релаксанти – Myorelaxin(Succinylcholin), Listhenon. Действието им настъпва секунди след инжектиране и трае около 2 минути, т.е. кратко. Наблюдават се мускулни потрепвания -започват от лицето и завършват на пръстите на краката. След това настъпва парализа. По време на тези потрепвания се освобождава калий и на монитора се виждат ритъмни нарушения на сърдечната дейност. Мускулните потрепвания повишават вътрешното стомашно налягане и този момент е опасен за повръщане. Използват се за интубация.

Недеполаризиращи релаксанти – D-tubocurarin↔Korare; Puvulon; Tracrium; Mivacron; Arduan; Esmeron. Имат продължително действие. Могат да се добавят допълнителни дози. Нямат пределна доза. Когато се използва кораре всяка следваща доза трябва да е по-ниска от предходната. Прилага се за осигуряване на релаксация на ендотрахеалната интубация, за осигуряванена релаксация на болните за нуждите на оператора; за намаляване дълбочината на анестезията; при гърчови състояния. Противопоказания – невъзможност за изкуствена вентилация, миастения гравис.

Възстановяване на нервно-мускулното съединение – действието на релаксанта е отминало, ако болният може да покаже езика, да отваря и затваря очите и да повдигне главата. Деполаризиращите мускулни релаксанти нямат антидоти. Антагонисти на недеполаризиращите релаксанти са: Neostigmin (Syntostigmin), Nivalin; Rymadin.

Усложнения – рекураризация.
Правило – фармакологичната декураризация се прави само тогава, когато има данни за настъпила физиологична такава.