Лекции по Медицина

6. Обществено здраве. Системен подход при анализа на общественото здраве. Цикъл на социално здравните явления. Основни показатели на общественото здраве.

Общественото здраве е сложна многомерна система поради което неговата структура е сложна, многослойна и трудна за изучаване. То се определя като съвкупност от социалните аспекти на здравето, съвкупност от социалните фактори и социалните отражения на здравето. То е интегрално взаимодействие между системата, биологично здраве и системата общество. Това взаимодействие намира изява в социално здравни явления. Те са в постоянно динамично равновесие на взаимоотношения и така формират цикъл на социално-здравните явления. Основен механизъм на цикъла е взаимно-определеността – едно явление като резултат от друго, в даден момент става негов фактор.

Социално здравните явления се групират в 5 групи за да се изучат пълноценно:
- Здравен статус на населението – най-често използваното явление в анализите. Биват явления на негативно здраве(заболеваемост, инвалидност, смъртност) и позитивно здраве – раждаемост, физическо развитие. Явленията на позитивното здраве не се използват често.
- Здравни потребности – това е осъзнатат и изявена чрез поведение нужда от достигане на по-високо ниво на здраве. Те биват терминални (потребности цели) и инструментални (потребности средства)
- Здравно съзнание – система от субективни отражения на здравните фаномени във вид на знания, убеждения, идеи, ценности, политически концепции. То има познавателен и ценностен компонент.
- Здравни дейности – здраве без здравни дейности е биологично здраве, а не обществено. Именно чрз тях социално-здравните явления получават социална ориентация и стойност. Здравните дейности биват спонтанни и организирани, рационални и нерационални, професионални и непрофесионални, временни и постоянни. Основа на системата на общественото здравеопазване са организирание, рационални, професионални и постоянни здравни дейности.
- Здравни отношения – това са взаимоотношенията между отделните социално-здравни явления, както и взаимоотношенията на хората във връзка със здравето.
Измерителите на общественото здраве се делят на индикатори за негативно здраве, и индикатори да позитивно здраве. Най-често се използват индикаторите за негативно здраве –заболеваемост, смъртност, демографски показатели, индикатори за застрашено здраве. Показатели за позитивно здраве са демографски показатели – индекс на здраве, физическо развитие, здравна култура и здравословен стил на живот.
Системен подход при анализ на общественото здраве- здравето възниква, изявява се, развива се в две насоки – биологично(организмено) и социално. В социалното се обособяват личностния (индивидуалния) и обществен (надиндивидуален) компонент. Личното ниво се надстройва над организменото и играе роля на междинно звено между биологичното и социалното ниво на здраве. Така се очертават 3 типа дисциплини:
- Биомедицина – биологичното ниво на здраве
- клиника – индивидуалното и личностното ниво на здраве
- социомедицина – социалното ниво на здравето.
Здравето не може да се разглежда само от една гледна точка, а от интегративното взаимодействие на трите.
Здравето е интегративна категория отразяваща интегрална характеристика на личността в обществото. От тук следва, че това определение не е описателно, а функционално, здравето не е набор от признаци, а на процес на възпроизводство на биологични и социални фактори, които могат да са положителни или отрицателни, жизнените функции акцентират върху значението на здравето на личността, социалната група и обществото като цяло, здравето е процес на динамично оптимално равновесие на биологичните и социалните функции.