Лекции по Медицина

2. Основни методи на социалната медицина

За да представи най-цялостен образ на общественото здраве социалната медицина използва широк спектър от методи, които се обогатяват и разнообразяват. Най-използвани са:
- Исторически методи – позволява аналази на развитието и тенденциите на общественото здраве, да се оцени настоящето и бъдещето на здравеопазването като система.
- Статистически метод – изучава масово проявяващите се явления, които са обект на социалната медицина – заболеваемост, смъртност, здравни потрености. Не се изучават отделните случаи, а обобщаващите характеристики, здравните явления на надиндивидуално ниво. Използват се два типа статистически изследвания – Изчерпателни (цялостни) – обхващат представителна част от съвкупност, но дават изводи за цялата генерална съвкупност. Репрезентативни, които са по-точни и по-евтини. За анализ на получените резултати се използват алтернативен анализ, вариационен анализ, анализ на промените.
- Икономически метод – позволява оченка на икономическия ефект на здравеопазването, механизмите и факторите за изразходване на ресурсите. Важен е анализът на съотношението между вложените ресурси и резултатите от дейностите. При този метод е важно да се анализират здравните дейности от гледна точка на ползата за обществото, а не икономизъма, в тесен смисъл.
- Социологически метод – позволява изучаване на социалните отношения свързани със здравето и опазването му. Чрез него се събира и анализира важна информация, която има управленска, критично-аналитична, познавателна и общокултурна функция За да се направи този анализ се използват методи като словесна информация от лицата в изследваната група, анкета, интервю; реално поведение на лицата – социологическо наблюдение; документи. Най-широко е разпространена социоллогическата анкета, който е анонимна, под формата на отворени и затворени въпроси.
- Математическо моделиране – напредва с развитието на електронно-изчислителната техника, компютрите. Математическите анализи винаги се допълват от другите методи за анализ – исторически, икономически, социологически.
- Информатика – включват различни по сложност процедури по събиране, съхранение, кодиране, обработка, анализ и оценка на здравната информация, който може да е различна по форма и обем. Информацията е инструмент на управлението на здравепазването, но не е само тя, ами и много от горепосочените методи.
- Епидемиологичен метод- епидемиологията изучава болестта и нейните фактори като масово явление – на популационно ниво. Този метод е най-тясно свързан с медико-статичтическият анализ. Този метод позволява решението на разпространението на заболяванията в населението, факторите от външната и вътрешната среда, които влияят върху разпространението, насоките за превантивните дейности, оценка на ефективността на профилактичните програми. Имаме дескриптивна епидемиология която използва информация от отчетни материали, най-често смъртност или заболеваемост и формулира хипотези относно рисковите групи, територията, времето на риска и какви са болестите от които страда населението. Отговаря на въпроси – кой, къде, кога и от какво боледува. Използва статистически и логически методи. Аналитичната епидемиология използва информация от специално проведени за целта изследвания, които са ретроспективни (по метода на случай – контрол) и приспективни (кохортни). Нейна зада е да провери и оцени хипотезите за рисковите фактори и по-убедително да обоснове програмите за профилактика. Чрез този анализ определяве Относителен риск – отношението между заболеваемостта на група подложена на влиянието на даден рисков фактор и заболеваемостта на група неподложена на влияние. Абсолютен риск – разликата между показателите на заболеваемостта у експонираните и неекспонираните. Популационен риск – произведение на абсолютния риск и броя на лицата подложени на някакъв рисков фактор. Трябва да се има в предвид, че рисковите фактори повишават вероятността на появяване на не едно заболяване, действат комбинирано. Екперименталната епидемиология цели по-висока степен на точност, но е недопустиво експеримент с живо население. Затова той се прилага като се ограничат или премахнат факторите и се оценят резултатите. Екпериментите са контролирани, неконтролирани и естествени.
- Математико-епидемиологическо моделиране – основава се на теорията на вероятностите. Създава възможност за математическо описание на процеса на формиране на заболеваемостта, разпознаване на диагнозата, прогнози. За да е пълноценно трябва да е м партньорство с медика, математиката, статистиката.