Лекции по Медицина

7. Кости и съединения на горния крайник (ossa membri superior)

Описват се в две групи: Пояс на горния крайник (Cingulum membri superioris) и Скелет на свободния горен крайник (Skeleton membri superioris liberi).

Пояс на горния крайник

Изгражда се от две кости – ключица и лопатка. Ключицата (Clavicula) е дълга кост с разтеглена S форма на нея се описват тяло и два края – гръден с призматична форма и раменен – приплеснат горе и долу. Гръдния край е изпъкнат напред и притежава ставна повърхност, за съединяване с тялото на гръдната кост. Раменният израстък е изпъкнат назад и притежава ставна повърхност за съединяване с раменния израстък на лопатката.
Лопатката (Scapula) – се ограничава от три ръба – горен, страничен и медиален. Те оформят три ъгъла – горен, долен и страничен – най-масивен. Той притежава елипсовидна ставна повърхност за съединяване с раменната кост. От горният ръб напред и встрани се издава клюновидния израстък. Предната повърхност на лопатката е вдлъбната и ориентирана към ребрата – ребрена. По задната изпъкнала повърхност се намира будилото на лопатката. То разделя на две не еднакви ями – надбудилкова и подбудилкова. Будилото в страни и нагоре завършва с раменен израстък. Той притежава ставна повърхност за съединяване със страничния край на ключицата.

Скелет на свободния горен крайник

Раменна кост (Humerus) – е дълга кост. Горният й край има сферична форма и се нарича глава на раменната кост. Тя притежава ставна повърхност, участва в изграждането на раменната става. Главата се ограничава от съседните структури посредством т. нар. анатомична шийка. В страни и напред от главата се намират голямата и малката вържица. Надолу вържиците продължават в едноименни гребени. Между тях се затваря бразда в която лежи сухожилието на дългата глава на двуглавия мускул. За граница между горния край и тялото на костта служи хирургичната шийка. Тялото в горния край е цилиндрично, а надолу се оформят 2 ръба – медиален и страничен. На тялото се описват 3 повърхности – предно-медиална, предно-странична и задна. Долният край на костта е приплеснат и огънат напред – кондил на раменната кост. На кондила се различават макаровидна ставна повърхност и главичка. Над макаровидната система се намира венечната ямка, над главичката – лъчевата ямка, а по задната страна на кондила – най-голямата ямка – лакътната.
Лакътна кост (Ulna) – тя е дълга кост. Тя лежи медиално в областта на предмишницата. Проксималната епифиза е изградена от насочен нагоре лакътен израстък и ориентиран напред венечен израстък. Разделени помежду си от макаровидната изрезка. По венечния израстък странично се намира изрезка за съединяване с горния край на лъчевата кост. По тялото на костта се описват 3 повърхности – предна, задна и медиална, ограничени от 3 ръба – преден, заден и междукостен, ориентиран към лъчевата кост. Долния край на лакътната кост се означава като глава – задномедиално от нея се издава шиловидниат израстък – ориентиран надолу. По предно – страничната част от главата се намира лентовидна ставна повърхност за съединяване с долния край на лакътната повърхност.
Лъчева кост (Radius) – горният край на лъчевата кост представлява нисък цилиндър и се нар. глава на ЛК. По горната си страна тя притежава ставна повърхност за съединяване на главата на раменната кост. Предно – медиално главата притежава лентовидна ставна повърхност за съединяване с горния край на лъчевата кост, посредством шийка главата се съединява с тялото. На него се различават 3 повърхн. – предна, задна и странична и 3 ръба – преден, заден и междукостен. Последният е ориентиран към едноименния ръб на лъчевата кост.
Долният край има призматична форма. От страничния му край се издава шиловидния израстък. По медиалната си страна има изрезка за съединяване с лакътната кост. А по долната ставна повърхност (киткова), участва в изграждането на китковата става.
Костите на китката са 8 подредени в 2 реда – горен (проксимален) и долен (дистален) по 4 в посока от палеца към малкия пръст. Костите на горния ред са ладиавидна, полулунна, тристенно – призматична и грахоовидна. Вторият долен ред включва трапецовидна, трапецоидовидна, главеста, кукеста.
Костите на предкитката са 5 – дълги кости, на които проксималната част се означава като осн., дисталната – като глава и разположено между тях тяло.
Скелетът на пръстите е представен от 3 кости (фаланги) – проксимална, средна и дистална. Само при палеца те са 2 – липсва средната.