Лекции по Медицина

21. Остри и хронични ентероколити

Остър ентероколит - Възпаление на лигавицата на тънките и на дебелите черва. Възникват най- често от претоварване на храносмилателната система с груба и дразнеща храна или некачествена, алергични реакции към храни, лекарства и най- вече от инфекциозни причини от бактерии или вирусен произход – патогенни коли инфекции, салмонелоза, дизентерия, коремен тиф, бронхопневмонии, грип и др. В резултат на възпалителният процес настъпва оток на лигавицата с хиперемия и отделяне на по- голямо количество вода и слуз. Резорбацията е затруднена. Ентероколитите са катарален: по- леката форма и улцерозен и гангренозен: по- тежки форми. Клинична картина – започва бързо с чувство на отпадналост, тежест и болка в корема около пъпа и по хода на дебелото черво, гадене, повръщане, диария. Изпражненията са кашави с примес на слуз. При остри хранителни токсикоинфекции В по- голямата си част са салмонели или патогенни коли инфекции. КЛиничната картина и синдрома на интоксикация, фебрилитет, електролитни разтройства и др. се явяват няколко часа след приемането на инфектираната храна. Диагнозата се поставя по клиничната характеристика и бактериологично изследване на етиологичния причинител. Това налага многократно бактериологично изследване на изпражненията, а след 10- 15 дни серологично изследване на кръв. Лечение- Лечението е в зависимост от причинителят. При салмонелоза и други бактериални инфекции се прилага етиологично лечение с антибиотици и сулфонамиди. Задължително в инфекциозни отделения. ДАват се обезболяващи средства. За прочистване на червата се дава очистително средство. В първите 24 часа болните се оставят гладни или на чай. По – късно се дават преварен ориз, каша от грис, пюре от картофи без масло и така диетата им се разширява до номер 4. По – нататък преминават към нормално хранене но постепенно. При алергичните ентероколити е същото, но се провежда и дезалергираща терапия с калциеви препарати, витамин Ц, алергозан и др.

Хроничен енероколит – Формира се при чести остри възпалителни заболявания на тънкото и дебело черво и при непълно отстраняване на причините. Хроничната възпалителна инфилтрация на лигавицата на червата обикновено води до пълна или частична атрофия на чревните власинки, поради което възникват смущения в храносмилателната функция. Клинична картина – отпадналост, чувство на подутост в корема, болка в областа около пъпа, диарията- от 7 до 10 дефекации на денонощие, с редки, кашави изпражнения в които се откриват несмляни мускулни влакна и значително количество утрални мазнини и скорбелни зърна.Болните са с намалена охраненост и бледа кожа, езикът е обложен с бял налеп. Около пъпа се установява палпаторна болка. Заболяването обикновено протича хронично с периоди на изостряне с различно протичащи клинични ремисии. Диагнозата се поставя въз ознова на комплексните изследвания – анамнестични данни, клинични прояви, физикални, рентгенови изследвания, биопсия на червата. ЛЕчение – Подходящ щадящ хранителен режим, номер 4.- лесно смилаема и пълноценна храна. Поради смущения в резорбацията се дават витамини, калциеви препарати, желязосъдържащи препарати и др. При някой болни се налага реанимация с плазма, човешки албумин, хематотрансфузии, вливане на електролити и др.