Лекции по Медицина

39. Остро гнойно възпаление на кости и стави: артрит и хематогенен остеоартрит

1.Гноен артрит- гнойно възпаление на ставите от бактериален причинител- най-често се засяга колянната става.
Пътища на проникване на причинителя:
- пункция;
- от възпалителен процес в съседство;
- по хематогенен път;
В съответната става се излива ексудат, който според вида си бива:
- серозен- нар. се синовиид;
- серо-фибринозен;
- гноен- нар. се емпием;
Веднъж попаднала гнойта там разяжда ставата, връзките, което води до тежка деструкция на съответната става с трайна инвалидизация.

Клинична картина: владее се от тежък интоксикационен синдром.

Параклиника: висока температура, на рентгена в началото не се вижда нищо; след 15-я ден се виждат летични огнища, раздут периост; дефомации, различни дефекти;
Локалния статус е свързан с оточност, зачервяване, при палпация се усеща флуптуация.

Поведение: ставата се имобилизира.
Най в началото се прави пункция, изважда сесъдържимото и се изпраща на микробиологично изследване. Доказва се съдържимото и се започва антибиотично лечение. В по-тежките случаи редон-дренаж (постоянен). В най-тежките случаи ставата се отваря, почиства се отвсякъде; затваря се и се прави редон-дренаж.

2. Хематогенен остеомиелит- възпаление на костите. Това е заболяване на детска и юношеска възраст. Много рядко при възрастни. 90% причинителя е стафиликокос ауреус. Останалите 10% причинители са: стрептококи, гонококи(трипера). Като източници на инфекция са фуронкули, пневмонии,; обикновено заболяват когато има намалени защитни сили- прекарани инфекциозни заболявания, травми.
Патогенеза: бактериите попадат в костите през a. nutricie на костите и периосталните съдове. Обикновено се насочват към метафизите на дългите тръбести кости. Там образуват разпад, гнойна секреция, която обвива периоста, излиза навън или навътре; друга част се отлепва. Част от костта се делитализира и остава като свободен фрагмент, който се нар.секфестър. Обикновенно епифизите не позволяват преминаването на гнойта в съответнтите стави с едно единствено изключение-ТБС-и на новородените и децата, защото капсулата покрива част от метафизата. От друга страна се нарушават самите метафизи, което води до различни деформации при израстването на детето. Остомиелита е заболяване за цял живот и има 2 форми: остра и хронична.
Острата започва с общо неразположение на пациента,повишаване на температурата- до 40 градуса, гадене, повръщане.
Локалният статус започва с болка, оток, зачервяване, подуване. Тези оплаквания се засилват докато гнойта не избие навън.
Хроничната форма се характеризира с продължителна гноетечение от фистулата.
Параклиника: висока температура, на рентгена не се вижда нищо, след 15-я ден- летични огнища, раздут периост; деформации, различни секфестри.
Лечение: при острата форма- незабавна антибиотична терапия във високи дози, крайникът трябвя дя се имобилизира, дават се стимулиращи организма лекарсва- витамини, имуностимулатори. При оформен абсцес се пристъпва към оперативно лечение като костта се пробива, за да може да излезе гнойта; поставя се редондренаж; прави се микробиологично изследване, за да се поставят целеви антибиотици.
При хроничната форма се достига до огнището, почиства се всички секфестри и възпаления като дефектите се запълват с костен присадък или мускулно ламбо.