Лекции по Медицина

19. Първична здравна помощ. Роля и място на ръководителя по здравни грижи в първичната здравна помощ. Стратегия на реформата в първичната здравна помощ.

Първичното здравно обслужване е приоритетен сектор на Националната здравеопазна система и е в тясна връзка със социалното и иконимическото развитие на всяка страна. Първичното здравно обслужване е интегрирана система за основна здравна помощ, която е универсално достъпна, икономически ефективна, насочена съм най-честите заболявания на населението, ориентирана към отделната личност, семейството и общността, основана е на научно достоверни и социално приемливи методи.
Първичното здравно обслужване се нарича още базовото здравно обслужване. То се осигурява в амбулаториите на здравните центрове, то е първостепенна задача на протичащите реформи в здравеопазването.
Проблемите в Първичното здравно обслужване се отнасят до неглижиране исканията и претенциите на отделните личности за качесвени здравни услуги. Нарушен е баланса на търсене и предлагане на здравни услуги. Бюджетните разходи не са оправдани когато се правят на базата на предварително определени здравни потребности. Реформите, които са нужни са в посока „парите следват пациента”, така ще се постигне баланс на търсене и предлагане.
През 1978г в Алма Ата е приета стратегия за радикална промяна в Първичното здравно обслужване, която определя 4 основни елемента:
- развитие на Първичното здравно обслужванекато повишава функция и център на вниманието на националната здравна система и осигуряване на подкрепа от болничната система за специализирано здравно обслужване.
- Разработва концепции за здравна политика, която интегрира стила на живот и социалните детерминанти на здравето.
- Включване на отделната личност, семейството и различните общности в процеса на вземане на здравни решения, както и поемане на лична отговорност.
- Ефективно разпределяне и преразпределяне на ресурсите, подходящи технологии и спазване съотношението „разход-полза” при финансиране на Първичното здравно обслужване.
Развитието на Първичното здравно обслужване създава нова здравна култура, която включва в своя обсег помоция на здравето и здравословен стил на живот. Първичното здравно обслужванеима три интегративни измерения – Функционална интеграция основана на интегрален подход към здравните потребности и проблемите на отделната личност, семейство и общество. –Организационна интеграция – с фокус върху стила на организиране на здравните дейности в центровете и амбулаториите и тяхното взаимоотношение с другите сектори. – Образователна интеграция генерира знания, умения и готовностна специалистите за работа в екип и осигурянате на цялостни здравни услуги в извънболничните условия, семейството и обществото.
Стратегическите задачи на Първичното здравно обслужванеса регламентирани в Националната здравна стратегия и Закона за лечебните заведения от 1999г., Закона за лечебните заведения урежда устройството и дейността на лечебните заведения за извънболничната помощ.
1. Амбулаториите за Първичното здравно обслужванеможе да са с индивидуална или групова практика
2. Амбулаториите за специализирана медицинска помощ също под форма на индивидуална или групова практика, медицински център и диагностично консултативен център.
3. Самостоятелен медико-диагностични и медико-технологични лаборатории.
Тези заведения 1.Извършват диагностика, лечение, рехабилитация, консултации, профилактика. 2.Предписват изследвания, медицински дейности и манипулации, грижи и помощи, лекарства. 3.Издават епикризи за временна нетрудоспособност. 4.Наблюдават и оказват помощ при бременност и майчинство. 5.Наблюдават, контролират и полагат грижи за физическото и психическото развитие на лица до 18 г. 6.Извършват здравна промоция, профилактични прегледи и имунизации. 7.Издават документи. 8.Насочват за болнична консултация.
Тук основно е правото на избор на пациента. Лечебните заведения за извънболнична помощ работят по график за амбулаторни посещения, домашни посещения, медико-социален график, промоция и профилактична дейност, „Майчино здравеопазване”, „Детско здравеопазване”. НЗОК представлява интересите на осигурените лица като дава оценка на качеството на медицинскто обслужване. То включва достъпност, равнопоставеност, достатъчност, социалнна приемливост, своевременност, ефекивност, ефикасност.
Реформата има следните приоритетни задачи:
- Нараства нуждата от развитие на професионални сестрински грижи, които се обособяват като автономна професия и се налаг изграждане на система за обучение на специалисти по здравни грижи.
- Изграждане на система за регулиране на взаимодействието между лечебните заведения и извънболничната помощ и социалните служби за да се исугри приемственост и непрекъснато здравно обслужване, социална интеграция.
- Създаване на система за добра практика, етични принципи, спазване правата на човека.