Лекции по Медицина

20. Пикочо–полов апарат (Aparatus urogenitale)

Той включва: 1) пикочни органи (Organa urinaria) 2) Женски полови органи (Organa genitalia feminina) 3) Мъжки полови органи (Organa genitalia masculina).

Пикочни органи - Бъбрек (Ren)

Бъбрекът е двоен орган, разполага се по задната коремна стена зад перитонеума. Десния бъбрек лежи по-ниско от левия, тъй като е притиснат от разположения над него черен дроб. Бъбрека има тъмно червен цвят. Мека консистенция и тежи 120 – 200 гр. , формата му е бобовидна. Надлъжния размер е 10 – 12 см, напречния 5 – 6 см, а предно – задния – 4 см. На него се различават предна и задна повърхност, които се събират в 2 ръба – изпъкнал страничен и вдлъбнат медиален. Бъбрека притежава и 2 полюса – долен и горен, върху който лежи над бъбречната жлеза. Горните полюси лежат по-ниско отколкото долните. В най-вдлъбнатата част на медиалния ръб се намира вратата на бъбрека. През нея преминават кръвоносни и лимфни нерви и стеснената част на бъбрека – легенче. Навътре от вратата се намират бъбречен синус (пазуха), в която се разполагат малките и големи чашки и началната широка част на бъбречното легенче. При напречен пререз на бъбрека се откриват периферно разположена кора и въртешна частна бъбрека – сърцевина. В кората се редуват светли и тъмни ивици. Съвкупността от светлите-лъчиста, а от тъмните – извита част в сърцевината се намират от 7 до 20 бъбречни пирамидки, ориентирани с върха към бъбречния синус и с основа, насочена към кората. Между пирамидките навлизат колонки (корово вещество). Обикновено върховете на няколко пирамидки се обединяват и образуват общо възвишение – бъбречна папила. На нея се намира решетъчно поле, върху което има множество отворчета, до тях донасят урината т.нар. папиларни канали. Основна структурна и функционална единица на бъбрека е нефронът.Той се изгражда от: бъбречно(малпигиево) телце, което се състои от артериално капилярно образувание – гломерул и двойна капсула (капсула на Щумлянски-Бауман). Проксимално извито каналче, примка на нефрона (примка на Хенле) и дистално извито каналче. Дисталното извитите каналчета на нефроните се изливат в събирателно каналче. Те от своя страна се обединяват в папиларни протоци, които се отварят на решетъчното поле на бъбречната папила. Бъбречните папили са обхванати от малки чашки, броят на които е от 7 до 9. Малките чашки, обединявайки се образуват големи чашки, а те от своя страна – бъбречно легенче. Малките и големи чашки и разширената част на бъбречното легенче изпълват бъбречният синус. Долномедиалния участък продължаова в пикочопровод.

Пикочопровод (Ureter)

Той е двоен орган, тръбест, свързващ бъбречното легенче с дъното на пикочния мехур. Има дължина 25 до 30 см и диаметър 4 до 9 см. В зависимост от топографията на пикочопровода , на него се различават коремна и тазова част. Строежът на стената на пикочопровода е подобен на малките и големите чашки на бъбречното легенче. Лигавицата му образува надлъжни гънки. Мускулната обвивка е представена от 3 гладко мускулни слоя. Външната му обвивка е адвентиция.

Пикочен мехур (Vesica urinaria)

Разполага се в предната част на малкия таз в лонгозното съчленение, отделено от него посредством хлабава съединителна тъкан, а вместимостта му е 500-700 мл. В зависимост от степента на напълване се променя положението спрямо съседните органи. Най-широката част на пикочния мехур се нарича дъно и е разположена назад и надолу. Напред и нагоре тя преминава в тяло, което завършва с връх, залягащ върху долната част на предната коремна стена. В мястото на прехода на тялото в пикочния канал се намира шийката на пикочния мехур. Лигавицата на пикочния мехур образува гънки в различни направления, единствено в един участък в триъгълна форма, разположен в дъното на пикочния мехур. В горните му ъгли се вливат пикочопроводите, а в долния започва пикочния канал. Мускулатурата е представена от 3 гладко мускулни слоя: вътрешен и външен – надлъжни и среден – кръгов. Те общо се наричат мускулноизтласквач на урината. В началото на пикочния канал средният мускулест слой образува неволеви стегач. Задно-горната повърхност на пикочния мехур е покрита със сероза. Останалите части са с адвентиция.