Лекции по Медицина

10. Планиране на епидемиологичен проект за кохортно проучване

Условия при избор на заболяването да е масово разпространено, да има тежки последици – нвалидизация, да има дълъг латентен (скрит) период, да има летален (смъртен) изход. Това са всички социално значими заболявания.

Епидемиологичен проект се прави само в случаите когато се допуска някаква причина, но тя не е ясна и не е доказана.

План за провеждане и изложение на епидемиологичен проект:
1. Въведение – обем ½ до 1 страница. Съдържа данни за разпространението, тежестта, последиците и лечението на съответното заболяване (по литературни данни).
2. Характеристика на заболяването – точна диагноза или точно определение на заболяването по МКБ 10 ревизия – синоними, клинични формулировки
3. Етиология – по литературни данни, тя е неизвестна
4. Вероятни рискови фактори – по литературни данни се описват първите няколко рискови фактори – те могат да бъдат примерно фамилна обремененост, вирусно заболяване, злоупотреба с алкохол.
5. Цел на проучването – изследване на причинно-следствената връзка между заболяването и рисковия фактор. Тя е да се провери хипотезата че вероятния рисков фактор е една от причините за това заболяване.
6. Хипотези – имаме първо нулева хипотеза (Н0) – че проучваните фактори нямат връзка с изследваното заболяване, и алтернативна хипотеза (Н1), че проучваните фактори имат връзка с изследването заболяване.
7. Методика на проучването
- вид на проучването – целта определя вида на проучването (кохортно или контролно проучване) на входа има здрави лица които са разпределени в 2 групи – експонирани и не експонирани. На изхода се идентифицират настъпилите промени
- участниците в проучването трябва да се опише как ще се набира кохортата – по общини, по райони, по професионални групи или други признаци. Минимален брой на кохортата е 200 лица, но поради очакване на отпадане се набират 2550.
- продължителност на проучването – за 5-10-30 години. Лицата се изследват на всеки 5 години, а при наличие на повече средства и на всеки 2 години.
- използваните методи – документален метод – болничните или диспансерните регистри, история заболяване; анкетен метод (анкети за събиране на информация за лицата от кохортата), интервю – извършва се от подготвени лица; Физикални изследвания на лицата от кохортата (оглед, палпация, перкусия, аускултация); Изследвания (инструментални – ЕКГ, ЕМГ, ЕЕГ; лабораторни – ПКК, биохимия); Биостатистически методи – при кохортните проучвания се изчислява кумулативна заболяемост на експонираните (СІ1) е на не експонираните (СІ0) като се получава относителен риск (RR = CI 1/ CI0)
8. Финансов план – осигуряват се средства за провеждане на проучването – реактиви, тестове, анкетьори
9. Анализ на данните – създава се таблица 2по2 (четирикратна таблица). На хоризонталните редове е броят на експонираните и не експонираните. На вертикалните редове е броят на болните и здравите. Изчислява се CI 1. в статистически смисъл кумулираната заболяемост е риска на индивида в популацията да заболее през определен период. След като се изчисли CI 1 и CI0 се изчислява относителният риск RR = CI 1/ CI0. RR измерва колко пъти е по-голяма вероятността експонираните лица да развият даденото заболяване в сравнение с не експонираните.
10. Заключение – с няколко изречения се предвиждат медико-социалните мероприятия в случай че RR е >1. Те могат да бъдат промени в нормативната база за продажба на алкохол и цигари, здравно-образователни мероприятия.
11. Източници на данни