Лекции по Медицина

4. Плацента, пъпна връв, околоплодна течност и ципи

Зародишевите обвивки са филогенетично стари структури с трофична и защитна функция.

От клетките на ембриобласта се развиват три зародишни листа:

ендобласт (ендодерма) – от него се развива жълтъчното мехурче, което след 7-8 г.с. дегенерира. С ендодермален произход са органите на храносмилателната система.
мезобласт (мезодерма) – ОДА и кръвотворни органи
ектобласт (ектодерма) – образува амниона (от гръцки амнос- агнешка кожа, обвивка). Амниона образува стената на околоплодния мехур. Епителът обърнат към кухината на мехура произвежда околоплодната течност.

Плацента
Формирането и започва към 3г.с и завършва към ML III.

Най-важния орган на бременността. Замества функционално органите на храносмилателната, дихателната и отделителната система. Плацентата се образува от хориона и decidua basalis. Развитието и започва от 3 г.с, когато в хориалните въси започват да врастват съдове. Власинките на хориона се „мият” в майчина кръв, идваща от частичното разрушаване на съдовете на матката и образуването на кръвни „езерца”.

На нея се различават две части:

Placenta foetalis – това е обърнатата към амниалния сак част от плацентата. Изградена е от membrana chorii и от villi choriales. Хориалните въси представляват мезодермални повлекла, в които се намират артериални и венозни капиляри. Отвън са покрити с трофобластен епител. Хориалния епил произвежда ензими, които „разтопяват” decidua basalis и образуват интервилозни пространства, в които се излива кръв от ерозиралите съдове на матката.
Хориалният епител е изграден от 2 слоя: цито-трофобласт и синцитио-трофобласт. След ML ІV цитотрофобласта изчезва. Съдовете на хориалните въси се сливат и образуват 2 умбиликални артерии и 1 умбиликална вена.
Placenta materina- произхожда от decidua basalis. Към феталната част на плацентата дава септални израстъци, които обграждат интервилозните пространства. Дълбоките неразрушени слоеве на ендометриума образуват базалната пластинка. Последната е пронизана от от артериални съдове, които директно изливат кръвта в интервилозните пространства. Отделните интервилозни пространства се съобщават помежду си. Кръвтта в тези пространства не се съсирва.
При нормални условия никъде в плацентата няма участък с директна връзка м/у майчиното и феталното кръвообращение.

Майчината повърхност на плацентата е изградена от 15-20 бр котиледона, разделени едни от други със септи от децидуа. Котиледонът- основната структурна и функционална единица на пладцентата. С напредване на бременността децидуалните септи на места изтъняват и постепенно изчезват, с което се улеснява фето-плацентарния кръвоток. По време на раждането на плацентата може да се откъснат от хориона и да останат прикрепени към матката. Това усложнение се нар. задържани плацентарни части.

Плацентата е заловена в областта на нидация по предна / задна стена на fundus uteri. В края на бременността заема ? от вътрешната повърхност на матката. След раждането плацентата има дискоидна форма, с размери 15 на 20 см, дебелина около 2 см, тежи ~ 1/6 от теглото на плода (500 гр). Околовръсния ръб на плацентата е свързан с околоплодните ципи.

Хемато-плаценталната бариера е изградена от:

хориалния епител
мезенхимната строма на въсите
ендотела на капилярите в хориалните въси
За да може макромолекулите на хранителните в-ва да преминат през хемато-плацентарната бариера, плацентата отделя съответните ензими, необходини за разграждането им до мономери

В-ва, които лесно преминават:
л.ср с малка ММ,
алкохол, наркотици, никонин,
вирусни частици

Газообмен: О2 – чрез пъпната вена, а СО2 – се отдава чрез пъпната артерия

Ендокринна ф-я на плацентата

? ЧХГ- от цитотрофобласта в първата половина от бременността. Потиска отделянето на FSH от хипофизата.
Плацентарен естроген – от синцитиотрофобласта- води до
нарастване на матката, промени във влагалището и гръдните жлези
Плацентарен прогестерон – от синцитиотрофобласта. Започва да се
образува се след закърняване на corpus luteum graviditatis и ама същата функция, да
поддържа децидуата.
намалява маточния тонус – „защитава бременността”- намалява чувствителността към окситоцина
HLP- човешки плацентарен лактоген
- подготвя млечните жлези за лактация

Пъпна връв
Произхожда от първичното стебло, прикрепващото ембриона към стената на зародишевия мехур. Дължина ~ 50 см, Дебелина ~ 1.5 см

Видове прикрепване на пъпната връв към плацентата:

Insertio centralis- най-честото
Insertio lateralis
Insertio marginalis (към ръба)
Развитата пъпна връв е изградена от:

най-отвън – амнион
Строма – Вартониева пихтия – 1 v. umbilicalis
+ 2 aa. umbilicales

Околоплодни ципи
Амнион– покрива вътрешната повърхност на ендометриума, плацентата и пъпната връв
изграден е от с. т. и ендотелни клетки. Последните имат секреторна функция – образуват околоплодната течност
прикрепен е към хориона с рехава с.т., поради което лесно могат да се отделят една от друга
Хорион – дава началото на плацентата

Околоплодна течност
количеството и непрекъснато се увеличава с напредване на бременността и към термин е към 1000 мл
състав: белтъци, соли, пикочна киселина, ферменти
плодът поглъща около 400 мл дневно и отделя в нея около 500 мл урина
резорбира се чрез плацентата и оттам отива към майчиното кръвообращение
ФУНКЦИЯ

създава условия за свободно движение на плода и предпазва от срастване с амниона, срангулация на плодни части, притискане на пъпната връв
защитава от външни въздействия (натиск, удар)
роля в обмяната на веществата- резорбция през кожата и поглъщане
чрез долния полюс на околоплодния мехур способства за разкритието прли раждане