Лекции по Медицина

1. Предмет на анестезиологията, реаниматологията и интензивното лечение

Анестезиологията е наука, изучаваща методите за отстраняване на усещанията, наука за обезболяването. Тя изучава методите за защита на организма от извънредни въздействия – оперативна травма, включва подготовка за операции и водене на следоперативен период.

Реанимацията е наука за съживяването на организма, патогенезата и лечението на терминалните състояния, състоянията на границата между живите и мъртвите.

Интензивна терапия – комплекс от методи за временно изкуствено заместване на жизнено важни функции на организма с цел да се предотврати пълното изтощение на адаптационните механизми и настъпването на терминални състояния.

Основни жизнени функции - дишане, кръвообръщение, метаболизъм

Анестезия – местна и обща (ректална, венозна, инхалационна – ендотрахеална и маскова).
Общата анестезия е временно и обратимо загубване на съзнанието под влияние на общоанестетични средства с нарушаване на регулаторната и рефлексната дейност на ЦНС.

Компоненти на общата анестезия са: хипноза- няма съзнание; имобилизация – няма движение; амнезия – няма спомен.
При инхалационната анестезия анестетикът се въвежда в организма през дихателните пътища във вид на пари и газове. Бива ендотрахеална и маскова в зависимост от връзката между наркозния апарат и пациента. В първия случай връзката е тръба, въведена в трахеята на болния, а във втория – маска, която обхваща носа и устата.
Венозна анестезия – анестетикът се инжектира директно в кръвообръщението.
Ректална анестезия – анестетикът се въвежда в организма през ректума. Подходяща е за деца, т.к. те по-лесно позволяват клизма и се съпротивляват на убождането с игла.
Местна анестезия – обезболяване на част от тялото при напълно съхранено съзнание.