Лекции по Медицина

2. Основни принципи на медицинската рехабилитация

Броят на инвалидизираните и застрашени от инвалидизиране лица през последните десетилетия нарасна застрашително. Това е свързано преди всичко с нарастващия травматизъм, автомобилен и индустриален, на заболеваемостта на т.нар. болести на пренапрежението и на хипокинезията (малко движение); на неврози, хипертонична болест, миози (на мускулите); ранната атеросклероза, инфаркта на миокарда и други хронични белодробни заболявания, като бронхит, астма, които са в резултат на химизацията и на замърсяването на околната среда.
Рехабилитацията си поставя благородната цел чрез комплекс от мероприятия да предпази от инвалидизиране както и да рехабилитира максимален брой лица, заболели или увредени като възстанови максимално тяхното психо-физическо състояние, професионалните и икономически възможности, за да заемат отново своето място в обществото, съответстващо на тяхното здравословно състояние.
Така погледнато рехабилитацията е дълъг и продължителен процес, траещ по някога месеци и години. Този процес съдържа болничен, поликлиничен, домашен и понякога санаториален етап. Поддържащата рехабилитация трябва да се провежда в предприятието където е трудоустроен болният, на работата и в семейството. Спешните лечебни мероприятия трябва да започнат още от мястото на увредата. Изразяват се в правилното транспортиране на болния; аспириране на материали от устната кухина; поставяне на шини, ако е необходимо. Медико-рехабилитационните мероприятия се разширяват постепенно във втория и в третия етап, провеждани обикновено в болница или в рехабилитационно заведение. Успоредно с медицинските проблеми започва и решаването на редица социални проблеми.
Четвъртият етап обхваща периода на преобучение на болния в нова професия. За да бъде ефективна рехабилитацията тя трябва да следва някои основни принципи, без които не може правилно да бъде провеждана, в който и етап да се намира тя. По важни принципи са:
1. Ранно започване и непрекъснатост на рехабилитационните мероприятия. Този принцип води до отрицателното въздействие на постелния режим, ускорява възстановяването и намалява смъртността. Това, което губи нервно.-мускулния апарат като сила, подвижност и др. за 3 седмици при строг постелен режим не може да бъде възстановено за 5 -6 седмици и то усилена работа.
2. При прегледа болният трябва да бъде преценяван цялостно и всеобхватно. Успоредно с основното и придружаващите заболявания трябва да бъде извършена и правилна преценка и реално да бъдат преценени действията по ресоциализирането на индивида като се вземе предвид неговият интелект, трудови навици, професионални умения, социално положение, обкръжението му и др.
3. Съставяне на комплексна рехабилитационна програма, включваща както медицински, така и мероприятия от социален характер. В тази програма трябва да бъде предвидено възможно най-рано лицето да се завърне към старата си работа или трудоустрояване в същото мероприятие или при защитени условия; или да се предвиди частично възстановяване на лицето и др. Извънредно важно е в програмата да се включат дейности от ежедневния труд и бит на болния, особено такива, които са свързани със самообслужването на самия болен.
4. Комплексната програма трябва да бъде съставена и проведена от рехабилитационен екип, в който влизат различни специалисти, за да може по-бързо и съгласувано да бъдат провеждани мероприятията. Не бива всеки специалист да дава своите съображения поотделно, тъй като понякога те могат да бъдат в противоречие с вижданията на другите специалисти. Екипното водене на рехабилитацията е задължително, както за болничния етап, така и за останалите етапи.
5. Рехабилитационните мероприятия при болнични и особено при домашни и при амбулаторни условия трябва да бъдат планирани на принципа на пълен работен ден за оптимално възстановяване на здравето. Това значи, че рехабилитационните мероприятия трябва да бъдат с продължителност от 5 до 8 часа дневно. На болния му е даден отпуск по болест не да седи и да чака възстановяването и самоизлекуването си, а да изпълнява такава програма, която най-бързо ще доведе до завършване на медицинските и на медико-социалните мероприятия.
6. Програмата не може да бъде реализирана без съдействието и сътрудничеството на самия болен. Той трябва да бъде приобщен към самия оздравителен процес и трябва да съдейства и работи активно за провеждане на рехабилитационните мероприятия.
7. Постепенен преход. В редица рехабилитационни заведения болните се изписват през празничните дни. Това се прави с цел да се сблъскват с проблемите в своето жилище, преди всичко в преодоляването на архитектурните бариери. След това при споделянето на тези проблемни моменти рехабилитационният състав трябва да работи активно за преодоляването им.
8. Всеки болен макар и тежко инвалидизиран, почти винаги има някакъв рехабилитационен потенциал и на него трябва да се гледа като на човек с остатъчен рехабилитационен потенциал.
9. Болният е рехабилитиран, когато е заел своето място в обществото и дава своя принос съответстващ на неговите възможности както за обществото, така и за семейството. Този принцип се допълва от лозунга „Труд и заплата, вместо покой и пенсия.” Много болни чрез труда си разширяват и своя рехабилитационен потенциал до степен, че да ни учудят с постиженията си. Това се дължи на една друга аксиома, следвана в рехабилитационната практика, а тя е: „Функцията чрез труда ражда нова по-широка функция.” Това се отнася както за разгръщане на възможностите по отношение на физиката, така и на психичните и интелектуалните възможности на инвалидизирания индивид.
По отношение на борбата с постелния режим френски специалисти правят експеримент. Доброволци – студенти – млади хора – ги обездвижват чрез поставянето им в гипс. Всички физиологични действия се извършват в леглото. Това става в продължение на 3 седмици. След това на тези лица им трябват най-малко 5 или 6 седмици, за да се научат да ходят. Това са млади хора. А когато имаме проблем с хора в напреднала възраст и има и други придружаващи заболявания, с тежки травми, които могат да засегнат и други системи – колко по трудно става възстановяването.
Др. пример, че трябва да се гледа на болния като на лице с остатъчен потенциал. Д- р Иванов е млад лекар, разпределен в някакви села. В здравната служба му казват, че на родилка са изтекли околоплодните води. Той отива на помощ, минава пред влака, не успява и следва тежка инвалидизация. Диагнозата е обездвижване в четирите крайника. След рехабилитационни мероприятия и много упорита битка има резултати. Той започва да действа, за да не се обездвижи и да не натрупа черни мисли – че е излишен, че е непотребен, че не може да се справи. Той започва да се занимава с редакторска и коректорска работа. И стига до там, че болшинството автори на медицина и физкултура искат той да им редактира текстовете. Д-р Иванов направи и кандидатска дисертация – проблемни моменти при инвалидите. Ето защо винаги трябва да се гледа на даденото лице като на лице с рехабилитационен потенциал. Той няма крака, няма ръце, но има глава, има интелект, който може да се използва и той го използва.
Др. пример за големите възможности на рехабилитацията е следният: едно дете е изпратено през лятната ваканция при дядо и баба на село. То се занимава с това да пасе овцете. Докато си пасат животните, детето се катери по стълбове с високо напрежение. Изгорени са горните му крайници. Правят ампутация на горни крайници. Но рехабилитатор се заема с рехабилитацията му. Работи по-отношение на това да станат халтави ставите му – т. е да имат по-голям обем на движение, за да може част от функциите на горните крайници, да се поемат от долните. И това е постигна. Извършено е и оперативно лечение на мускулите – за да стане още по-голям обема на ставите. Така с пръстите на краката момчето може да пише, да си бърка в джобовете. „Повест за един сакат” – това е книгата, която описва историята. Детето завършва право и става младши съдия в Силистра. Става председател на съда.
Говорим за разширяване на рехабилитационните мероприятия. От животоспасяващи към социалното рехабилитиране. Младо семейство катастрофира – мъжът или жената почива, децата са живи, нямат близки възрастни хора – ето сериозен социален проблем. Какво ще се случи с децата? Настаняването им в социално заведение, отпускане на помощи и т.н.