Лекции по Медицина

9. Проблеми и задачи на рехабилитацията

Намаляването на детската смъртност през последните години със хроничните заболявания и увреждания водещи до инвалидизация или застрашаване от такова още от най-ранна възраст. От друга страна ефекта на рехабилитацията в детска възраст се обусловява от по големите възстановителни възможности на растящият се организъм и от съвременното схващане за приемственост в осъществяването на трите отделни етапа – хроничен, санаториален и адаптационен.
Първият хроничен е етапът на ранната рехабилитация. Той е насочен към оптимално възстановяване на функциите на заболелия организъм и по специално на неговите органи и системи, чрез използването на физикалните методи и други средства, които имат отношение към етиологията на заболяването.
Вторият санаториален етап е насочено към нормализирането на функционирането, както на паразитния организъм както и за стимулиране на другите органи и системи като например санирането на огнищните инфекции. Широк комплекс от мероприятия чрез коио се повишава реактивността и др.
Третият етап е адаптационния. Това е етапа на поддържащата рехабилитация. Той има за цел да затвърди функционалното възстановяване на детето което осигурява връщането му към условията на живот, учене и игри и др. При настъпила инвалидизация стремежа е да се постигне оптимална компенсация на нарушените функции и адаптация към новите условия на живот. Предмет на педагогическа, медицинска, психологическа и социална рехабилитация са следните групи заболявания в детско юношеската възраст, а именно дихателната, сърдечно съдови, опорно-двигателни и храносмилателни системи, обменни заболявания, диабет, затлъстяване както заболявания на кръвта и кръвотворните органи. При всички хронично заболяване в детска възраст се пораждат и редица психични проблеми. На тази основа на психопедагогическа рехабилитация която в случая се явява като едно много добро средство на рехабилитацията. Нейната цел е да се открият съхранените психически възможности, чрез тях да се стимулира обогатяване на неговата познавателна дейност изработване на основните трудови навици. Медико-социалната рехабилитация също придобива все по голямо значение за детето. СЗА обръща голямо внимание за рисковете в съвременното общество, като фактор които смущават психосоциалното развитие на детето. Непълнолетното дете може да причина за тежки конфликти в семейството в детския колектив и в обществото. Самото дете е подложено на постоянна психическа травма. Трудоустрояването и ресоциализацията на инвалидизираните деца представлява също нерешени проблеми на които трябва да отговори социалната рехабилитация.