Лекции по Медицина

10. Радиационни увреждания. Остра лъчева болест

При въздействие на йонизиращата радиация върху хората могат да възникнат следните видове радиационни увреждания:
o ОСТРА ЛЪЧЕВА БОЛЕСТ:
Добре обособена форма на заболяване на целия организъм, което възниква в резултат на въздействието на йонизиращата радиация върху човека. Лъчевите поражения се определят основно от погълнатата доза, вида на лъчевия фактор и времето на облъчването.
В зависимост от дозата на облъчване се наблюдават следните форми на ОЛБ:
• хемопоетична форма – развива се при облъчване с доза 1-10 Gy;
• чревна форма – развива се при облъчване с доза 10-20 Gy;
• токсемична форма – развива се при облъчване с доза 20-80 Gy;
• нервна форма – развива се при облъчване над 80 Gy.
Период на формиране на ОЛБ. Състои се от следните фази:
• фаза на начални лъчеви реакции – тази фаза започва в първото денонощие след облъчването и продължава средно 3 дни. Тук се наблюдават предимно нервно-регулаторни нарушения, които преобладават над структурните промени в клетките и тъканите.
• латентна фаза /на привидно благополучие/ – продължителността и зависи от тежестта на заболяването. При по-тежките степени на протичане латентната фаза е по-кратка. Средната и продължителност е от няколко дни до 4-5 седмици. Проявената в началната фаза клинична симптоматика постепенно изчезва и трудоспособността на пострадалия се възстановява. Въпреки липсата на клинично изявените симптоми през тази фаза се наблюдава нарастване на патологичните изменения в лъчечувствителните органи и системи на организма.
• фаза на изразена клинична картина – изразеността на симптоматиката зависи от величината на погълнатата доза. През тази фаза, общото състояние на пострадалите силно се влошава.
• фаза на обратно развитие – характеризира се с отзвучаване на патологичните процеси в различни срокове. Най-упорита при възстановяването е нервно-вегетативната дистония – отпадналост, уморяемост, понижено внимание. Тя изчезва за 6-12 месеца. Типично усложнение за ОЛБ развиващо се 2-7 години след преболедуване е катарактата.
Лечение на ОЛБ:
Лечението е насочено главно към борбата с инфекцията, подпомагане на кръвотворенето и прилагане на симптоматични средства:
• борба с инфекцията – прилага се комбинация от 3-4 широкоспектърни антибиотика в максимални дози.
• подпомагане на кръвотворенето:
- чрез преливане на кръв, кръвни деривати и плазмозаместители;
- чрез трансплантация на костен мозък.
• симптоматично лечение:
- за овладяване на кръвоизливите се прилагат вит. К, С, Са – препарати, 40% Gl;
- за овладяване на неврологичната симптоматика се прилагат транквиланти, бром, луминал, аерон;
- прилагат се сърдечно подържащи средства;
- при алергични прояви се прилагат антихистаминови препарати.
o хронична лъчева болест:
Възниква у хората при различни условия на продължително външно облъчване с дози, превишаващи пределно допустимите, или при инкорпорация на радионуклиди, задържащи се дълго време в отделни органи и тъкани. Възможно е и комбинирано въздействие и на двата фактора на йонизиращата радиация.
В зависимост от клиничното протичане на заболяването се различават три степени на хроничната лъчева болест:
• ХЛБ от първа степен – характеризира се с обратими реакции на организма. Извеждането на болния от радиоактивната среда довежда до възстановяване на организма. Клиничната симптоматика при тази степен е неспецифична. Често болните имат невротични смущения, изразяващи се с обща слабост, лесна уморяемост, намаляване на апетита, промени в цикъла сън-бодърстване;
• ХЛБ от втора степен – установява се задълбочаване на невротичните смущения. Усилва се главоболието, виенето на свят, отслабват паметта и половата потенция.
• ХЛБ от трета степен – характеризира се с още по-голямо утежняване на клиничната симптоматика. Налице са тежки, необратими изменения в организма и пълна загуба на регенераторните възможности на органите и тъканите. Прогресира влошаването на общото състояние, развива се рязка слабост. Задълбочават се промените в нервната система. Болните се оплакват от болки в сърдечната област. Границите на сърцето са разширени, тоновете са глухи. При тази степен на заболяването възникват различни инфекциозни усложнения. Те протичат своебразно, на фона на една ареактивност на организма.
o радиационни изгаряния:
Радиационният прах, течности или газове биха могли да попаднат в околната среда и по този начин да замърсят кожната повърхност. Обикновено външното замърсяване с радиоактивни материали не се асоциира със сериозни медицински проблеми, тъй като времето на инцидента най-често е известно и могат да се вземат бързи лечебни мерки. Тежкото повърхностно замърсяване е относително рядко явление. Това събитие би било възможно само при сериозен реакторен инцидент. По-слабо радиоактивно замърсяване на кожата би могло да се получи от време на време при аварии на отделни ядрени инсталации, в болничните и промишлени лаборатории, в които се използват радиоизотопи. Повърхностното радиационно увреждане на кожата често се оказва значително по-сериозно, отколкото при първоначалната му изява.
Степените по тежест на радиационните изгаряния, свързано с ориентировъчната доза на лъчението, измерена на повърхността на кожата биват:
• лека степен /първа/ - се наблюдава при доза 8-12 Gy. Впоследствие са налице пигментни нарушения и суха кожа.
• средно тежка степен /втора/ - възниква при доза 12-20 Gy. Впоследствие е възможно възникване на атрофия на кожата, подкожната тъкан, мускулите, а така също и образуване на късни радиационни язви.
• тежка степен /трета/ - се установява при облъчване с доза 20-25 Gy. В късните срокове се наблюдават дълбоки трофични смущения, дегенеративни и склеротични изменения на кожата.
• крайно тежка степен /четвърта/ - възниква при доза над 25 Gy. Впоследствие имаме ампутационни дефекти, рецидиви на язви, развитие на контрактури.
o комбинирани радиационни увреждания:
Наблюдават се сравнително често при различни радиационни инциденти, тъй като те се придружават обикновено от взрив, чести пожари, отделяне в атмосферата на различни вредни химични вещества и др.
Комбинираните радиационни увреждания на организма при аварии може да се разделят на две основни групи:
• комбинирано увреждане от лъчев фактор и механична или термична травма. Характеризират се с някои общи особености:
• променена реактивност на организма;
• наличие на шок;
• инфекция;
• наличие на чести кръвоизливи;
• понижена регенетивна способност на тъканите.
• комбинирано увреждане от лъчев и химичен фактор.