Лекции по Медицина

15. Сърдечна недостатъчност - остра и хронична

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, който се дължи на това,че сърцето неможе да изпомпва достатъчно количество кръв, необходимо да покрие метаболитните нужди на тъканите, поради което венозното налягане зад отслабената сърдрчна камера се повишава.Несъответствието между големината на сърдечния минутен обем и метаболизма на тъканите е патологичната особеност на СН. Клиничен синдром на лесна умора, задух, нанамалена физическа активност, които са резултат на намалена систолна илидиастолна функция на сърцето. В зависимост от протичането СН бива остра и хронична, зависимост от това коя част на сърцето е засегната се различават левокамерна, деснокамерна и двукамерна( тотална) СН.
- Остра левокамерна СН – причини- миокарден инфаркт, хипертонични кризи,клапни пороции др.Хемодинамика- промените са еднакви с тези на хроничната, разликите са само степенни и по отношение на бързината с която настъпват хемодинамичните нарушения- намален минутен и ударен обем, бързо повишение на диастоличното налягане в лявата камера, повишение на налягането в дясното предсърдие, белодробните капиляри и белодробната артерия. Повишеното белодробно капилярно налягане причинява екстравазален излив на течност в алвеолите и интерстициума на белите дробове. Когато белодробното капилярно налягане надмине онкотичното наляганена плазмените белтъци, голямо количество течност излиза от капилярите и запълва алвеолите. ТАка се получава белодробен отток.Клинична картина- включва два синдрома- кардиална астма и белодробен оток. Кардиалната астма представлява пристъп на задух с повърхностно и ускорено дишане.Обикновено се появява през ноща или през деня след физическо усилие.Има 3 степени на сърдечен задух- при усилие в покой и нощен задух. Болните се събуждат от задух, те са неспокойни, бледи, изпотени, понякога имат дразнеща кашлица и лека цианоза по устните.Пристъпите траят от няколко минути до няколко часа. Често минават спонтанно или след лечение, понякога левокамерната СН се задълбочава и преминава в белодробен оток. Белодробният оток е най – тежката степен на левокамерната СН,който чест завършва летално.Задухът е много силен. Дишането е клокочещо и влажните хрипове се чуват от разстояние- врящи бели дробове. Кашлицата е дразнеща и се придружава с голямо количество розови пенести течни храчки, болните са изпотени и с цианоза. Състоянието им е тежко.
- Остра деснокамерна СН – причина са: белодробена емболия, продължителни пристъпи на бронхиална астма, миокарден инфаркт. Хемодинамика – намаление на ударния и минутния обем, повишение на крайното диастолично налягане в дясната камера, повишение на налягането в дясното предсърдие, големите празни вени и периферните венозни съдове. Клинична картина- характеризира се със задух, лека цианоза, подуване на шийните вени, увеличен и чувствителен черен дроб, тахикардия и деснокамерен галопен ритъм, олигурия, повишено периферно и централно венозно налягане.
- Хронична левокамерна СН – Етиология- в следствие на ИБС, АХ, клапни пороци и др. Хемодинамика – при недостатъчност на лявата камера ударният и минутният обем в покой са намалени или при по леки случай те са нормални, но при усилие не се повишават достатъчно за даотговорят на увеличените метаболитни нужди. Като компесарорна реакция диастоличното налягане в лявата камеера се повишава. След това се повишава налягането в лявото предсърдие, венозната част на белодробната съдова мрежа и белодробната артерия. Така се създава белодробният застои. Най – важната изява на левокамерната СН. Клинична картина – Развива се белодробен застой- лесна умора и задух при физически услилия, задух в покой, пристъпен задух, силен задух, кашлица, застойни влажни хрипове. Повишено венозно налягане в белите дробове. От страна на сърцето – разширение на лявата камера, синусова тахикардия, галопен ритъм и др. Прояви на други органи- намаленият кръвоток на органите и тъканит епричинява олигурия, задръжка на сол и вода с повишение на телесното тегло, отпадналост, бледост, изпотяване, периферна цианоза и др.
- Хронична деснокамерна СН – Етиология - хроничен бронхит, белодробен емфизем, тежки и продължителни пристъпи на бронхиална астма, миокарден инфаркт, белодробна емболия, трикоспидален порок и др. Хемодинамика- намален е ударният и минутният обем, компесаторно повишение на крайното диастолично налягане в дясната камера, повишено налягане в дясното предсърдие, големите празни вени и периферните венозни съдове. Клинична картина- от страна на органите с повишено венозно налягане и венозен застой- подути шийни вени, повишено периферно венозно налягане, застойно повишение на черния дроб, бъбречен венозен застой със задръжка на сол и вода, увеличение на телесното тегло, периферни отоци и асцит, венозен застой в стомахаи червата, хидроторакс и др. Лесна умора при слабо изразен задух и периферна цианоза. От страна на сърцето- разширена дясна камера, тахикардия, галопен ритъм и др.
Лечение – при тежки случй хоспитализация. Намаляване на психическата и физическата активност. Режим на легло съобразен със степента на СН. Намален приемна готварска сол, диуретици, средства повишаващи контралитета на сърдечния мускул и др.