Лекции по Медицина

7. Семейство и рехабилитация

След приключване на медицинската рехабилитация получаване на определени трайни инвалидизирани лица, ще трябва да се завърнат в естествената за всеки човек среда – семейството, където ще живее до края на живота си.
От този момент цялата сложност противоречивост и актуалност и голямо значение изникват важни проблеми за психическата подготовка и главно за психическата пренастройка на хората от семейството, които за цял живот ще бъдат в близък и всекидневен допир с лицата с намалена трудоспособност. Техните близки и роднини е необходимо в този случай да бъдат подготвени още в периода на лечение на близкия им, и в същото време тактично научени да приемат своята роднина. Прекаралото травма лице преболедува при завръщането. Вече не е това, което е било в близкото минало. Сега неговите физ. Състояние е увредено в различна степен от патологичен процес. Налице са промени с различна изразеност и главно трайност от неприятни и тежки последици за които трябва първо да бъдат разбрани. Тези промени логично оказват по голямо или по малко отрицателно въздействие върху семейния живот. Например тежко засегнато лице и при най-голямо желание от негова страна вече не е в състояние да извършва както преди всекидневните си задължения от домакинско естество. Голяма чест или почти всички от преди това дейности трябва да бъдат поети от други членове на семейството. Засегнатото лице не е в състояние напълно, както преди да се самообслужва, да бъде самостоятелно. Не рядко то не може да се облича, съблича, храни, обръща нощно време, да се придвижва без чужда помощ. Среща големи затруднения се нуждае от помощ за физиологичните си нужди и изкъпването, нужда при бръснене и тоалета, а ако е жена тя вече не може да е справя с домакинството и другите семейни задължения. Младите хора стават в зависими от техните възрастни родители, които са принудени с свръх сили и възможности, да се грижа за своите засегнати деца/лица/.Мъжът/съпругът е зависим от съпругата си и обратно. Освен сегашните задължения здравият поема отговорността за цялото семейство изцяло, а не както досега да са си поделяли отговорностите. Особено тежко е положението при най-тежко засегнати лица при които трябва да бъде заделен един член от семейството, които трябва да напусне работа, да остане вкъщи и да поеме грижата за обслужваното лице. Придобитото състояние не води след себе си приятни неща, на практика това означава намаляване на доходите. Получаваната пенсия ограничава значително семейния бюджет. Засегнатите лица вече не може да участва в отглеждането на децата, при тяхното извеждане на разходки и обслужвания, не може да оказват контрол върху децата, може да бъдат споменати още редица последици от субект и обективен характер. Всичко това води до натягане на психоклимата вече съпрузите не могат да си доставят взаимно удоволствие, което още повече нагнетява психоклимата. В този омагьосан кръг своето място и значение има и лекаря и социалния работник, които трябва да провежда необходимите разговори за проявяване на максимално разбиране и търпимост в тази не лека ситуация. Трябва да се оказва съдействие за преустрояване на жилището. Това трябва да стане със действието на различни специалисти, трябва да се закупени и монтирани уреди и приспособления за поддържащата рехабилитация. Необходимо е семейството да бъде подготвено и научено как да преодолява и действа при влошаване на състоянието. Необходимо е да се приготвя целесъобразна храна, която не трябва да бъде калорична.