Лекции по Медицина

1. Социалната медицина като наука

За родина на социалната медицина се счита Германия, през 1779г., когато е публикуван труда на Йохан Петер Франк. Рудолф Вирхов счита, че за да изпълни своята мисия медицината трябва да навлезе в социалния и политическия живот. През 1920 г. в Берлин, А. Гротян създава първата катедра по социална медицина. В САЩ се развива под наименованието Превантивна медицина и обществено здравеопазване. За развитие на социалната медицина са допринесли А. Гротян, Н. Семашко, които именят основната идея на медицината и я отварят за взаимодействие с демографията, социологията, етиката, икономиката.
В България е създадена през 1950г. от Проф. Асен Панев, под името Организаця на здравеопазването, от 1966г. се нарича Социална хигиена, от 1984 – Социална медицина, 1991 – Социална медицина и обществено здраве, а от 1999г – Социална медицина и здравен мениджмънт.
Предметът на социалната медицина се определя по-трудно в сравнение с другите дисциплини. Основен предмет е влиянието на социалните фактори върху здравето на населението. Но също така и влиянието на здравето върху социалните фактори, обекта (личността) и сучекта на здравеопазните дейности. Социалната медицина изучава човешкото здраве на надиндивидуално, популационно и обществено ниво. Днес определението за социална медицина е нетрадиционна, интегративна наука, чиито предмет на изучаване е общественото здраве като цялостна система, подчиняваща се на специфични закономерности.
Главна задача на социално-медицинската наука е постигането на системно-цялостна картина на общественото здраве. За да се постигне такава картина трябва да се обхванат ввсички аспекти на общественото здраве, да се анализират поотделно и след това да се синтезират в един обобщен образ.
Социалната медицина се характеризира, като интегративна наука, понеже обединява различни отделени научни сфери в единна концепция. Тя е мост между медицината и социологията, медицината и етиката, общественознание и естественознание, медицина и икономика, медицина и мениджмънт. Днес тя представлява клон на цялостното познание за човешкото здраве (социално-медицинска научна система). Тази система включва дескиптивно и практично познание.
В структурата на социалната медицина имаме следните направления:
- Обща социална медицина
- Гранични социомедицински дисциплини – формирани в процеса на взаимовръзки на медицината с различни соицални науки – демография, статистика, етика.
- Профилни (частни) социомедицински дисциплини – формирани в процеса на взаимовръзки на различни медицински дисциплини със социалната теоприя – социална епидемиология, социална психиатрия, социална онкология.
- Наука за общественото здравеопазване – дисциплини представители на приложеното знание.
Соцалната медицина има нарастващи функции и роля, тя е теоритична основа на здравеопазването, като цялоснта система. Тази роля определя задачите на соицалната медицина – мониторинг и оценка на здравните потребности на населението, на изменящите се здравни приоритети и на ефективността на здравните дейности.
Три са основните функции на социалната медицина:
- Интегративно-методологична – осигурява широк социално-медицински подход и стил на мислене и действие, необходими за насочване на усилията за решаване на приоритетни здравни проблеми.
- Социално-етична – дава обективни критерии за оценка на систевата и промените. Проблемите с правата на пациента не може да се решават без да се направи анализ на общественото здраве и неговите тенденции.
- Здравеопазна-управленска функция – тя е научната обосновка на политическите и управленските решения.
Социалната медицина е интегративна наука. Тя взаимодейства с другите науки в две насоки – Акценторни връзки – социалната медицина постоянно обогатява своята теория от други науки, като демография, социология, статистика, и Донорски – предоставя своите теории на другите науки за анализ на здравните явления и процеси – социална психиатрия, педагогика.