Лекции по Медицина

5. Социално-медицински подход в клиничната медицина – социална етиология, социална профилактика, социална терапия, социална рехабилитация.

Социално-медицинският подход е осигурен от социалната медицина. Целта му е да насочи организираните усилия и ресурсите на обществото към значими и приоритетни здравни проблеми. Търси се отговор дали дадено заболяване има връзка с дадени социални фактори, и по какъв начин те влияят върху възникването и протичането на заболяването.
Социална етиология – разкриване на причинно-следствената връзка между дадено заболяване и определени социални фактори и начина по който те влияят върху възникването и протичането му. Това действие може да е положително или отрицателно, пряко или косвено. Причина за заболяването може да стане дадено събитие, условие. Факторите могат да бъдат достатъчни за да се появи заболяване или необходими за да се появи то. Гротян Приема 4 механизма на негативвно влияние на социалните фактори:
- Причинява непосредствено заболяване или недъг ( алергии, травматизъм)
- Създават предразположение към развите на дадена болест (лоши условия)
- Пренасят причинители на някои заболявания
- Влияят върху протичането на заболяването (условия на труд).
Социалната профилактика обхваща мероприятия насочени към предотвратяване на неблагоприятното действие на социалните фактори върху здравето. Целта е да се увеличава и опазва здравето на здравите (първична профилактика), да се предотвратят усложненията при възникнали заболявания (вторична) и предотвратяване на инвалидизация и социални мероприятия за осигуряване на качествен живот на вече инвалидизираните (третична).
Социалната терапия - предписване на социално-терапевтични средства и условия насочени към отстраняване на социалните фактори, които влияят отрицателно върху протичането на заболяванията и включване но фактори които влияят положително върху хода на заболяването.
Социалната рехабилитация е комплекс от въздействия, целящи оптимизиране на социалните взаимоотношетие на хронично болните или на инвалидите, така че личността да постигне максимална социална пълноценност в рамките на заболяването.