Лекции по Медицина

33. Травми на мозъка

Мозъчно сътресение: най-леката закрита ЧМ травма. Клиника: краткотрайна загуба на съзнание от няколко секунди до 20-30 мин. Дезориентираност, амнезия за сабитията около травмата. Следва главоболие, гадене, повръщане, виене на свят, прилошаване при изправяне, автономни нарушения – бради/тахикардия, ортостатична хипотония, изпотяване, зачервяване, побледняване. Пълновъзстановяване след няклко дни. При по-тежки случаи (загуба на съзнание над 6 часа) – посткомоционен синдром. Лечение: постелен режим без психични натоварвания или алкохол. Аналгетици, ноотропни, антивертигинозни и сънотворни препарати. При по-тежки случаи – антиедемни средства
Мозъчна контузия: в резултат на директния удар – травматична некроза на паренхима, имбибирана с кръв. В следствие на инерцията > подобно контузионно огнище се оформя и контралатерално. В следващите часове се развива мозъчен оток, повишава се вътречерепното налягане, опасност от притискане на мозъчния ствол. Нарушава се функцията на ретикуларната формация > трайна загуба на съзнание. Във възстановителния стадий се развива глиоза и енцефаломалатични травматични кисти. Клиника: в следствие на компресията – липсва съзнание (повече от 6 часа), главоболие, поврущане. Антероградна амнезия и запълване на празнините в съзнанието с измислици (Корсаков синдром). Симптоматиката зависи от локализацията на контузията. Изследвания – КТ, МРТ, ЕЕГ. Лечение - в интензивно отделение, изкуствена вентилация с умерена хипервентилация за намаляване на интеркраниалното налягане; антиедемна терапия; ноотропни и антиепилептични средства.
Травматични вътречерепни кръвоизливи:
Епидурален хематом – при фрактури на черепните кости. Кръвта се излива в епидуралното пространство, кръвоизливът е артериален и бързо нараства, притискайки хемисферата> след първичната остра травма > светъл период за 5-10 часа и после отново коматозно състояние. Прогресивно влошаване на състоянието. Диагностицира се с КТ или мозъчна ангиография. Лечение – своевременна оперативна евакуация на хематома и клипсиране на артерията.
Субдурален хематом – дължи се на ЧМТ или възниква спонтанно при възрастни, алкохолици или болни на антикоагулантна терапия. Кръвта се излива с субдуралното пространство, кръвоизливът е венозен. Нараства бавно и при достигане на по-голям обем, притиска вените и спира. Клиниката е подобна на епидуралния кръвоизлив но е с по-бавна динамика. Отново имаме светъл период и последващо влошаване на състоянието. Лечението е оперативно – краниотомия или пунктиформена трепанация с аспирация на кръвта. Когато няма данни за компресия на мозъка – консервативно лечение.
Субарахноиден хематом – разкъсване на кръвоносните съдове на меките мозъчни обвивки при травма и излив на кръв в субарахноидното пространство > менингорадикулерно дразнене, главоболие, положителни синдроми на Керниг и Брудзински.
Интрацеребрални хематоми – на мястото на директния удар или контралатерално. Съчетават мозъчна контузия и едем. Освен ранни травматични кръвоизливи, могат да се наблюдават и късни посттравматични такива, поради руптура на травматичната аневризма. Много тежка клинична картина. Хирургично лечение или консервативно при неоперабилни хематоми, с противоедемни, кръвоспиращи и симптоматични средства. Прогнозата е лоша при 2/3 от болните.